Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
Мери се раздели с него и побърза да се прибере вкъщи. Тя пристигна едновременно с Джон, който беше в прекрасно настроение. Отдавна не го беше виждала толкова весел. Той се пошегува над покупките й и после каза нещо, което накара сърцето й силно да забие.
— Този Уембъри не е лошо момче. Като го споменах, си спомних, че трябва да отида при него да се регистрирам.
Мери беше много доволна да чуе това. Но после каза:
— Ти излезе от затвора предсрочно, нали, Джон? Ако сега нещо се случи… Искам да кажа, че ако отново направиш някоя глупост, трябва да се върнеш в затвора и да излежиш и остатъка от присъдата си, нали?…
— Ако не се държа добре? — попита я той рязко. — Какво искаш да кажеш с това?
И после прибави съвсем спокойно.
— Не се притеснявай… След времето, прекарано в затвора, имам намерение да водя най-порядъчен живот.
— Но ако ти…
— Разбира се — прекъсна я той, — ще трябва тогава да излежавам целия останал срок плюс новото наказание. Но да не говорим за това, защото засега съм много далеч от извършването на каквото и да е престъпление. Надявам се, че след една или две седмици ти ще прекратиш работата си при Майстер. Откровено казано, той въобще не ми харесва.
— Зная, Джон, но…
— Много ще се зарадвам, ако ми кажеш, че никога не си работила при него вечерно време.
Мери все още можеше да отговори отрицателно на този въпрос и да разсее подозренията на брат си.
— Много се радвам да чуя това, скъпа Мери. Бих те посъветвал да се виждаш с Майстер само във връзка със служебните си ангажименти.
Докато разговаряше със сестра си, Джон през цялото време обмисляше как да й каже, че му се налага да излезе вечерта… Най-после той се реши:
— Може би тази вечер ще се прибера късно, ще вечерям с един мой стар приятел. Надявам се, че нямаш нищо против?
Тя поклати глава отрицателно.
— Разбира се, че не, Джон. Кога смяташ да се върнеш?
— Не по-рано от полунощ, а може и по-късно.
Сестра му на свой ред се чудеше как да обясни собственото си отсъствие от вкъщи тази вечер.
— В такъв случай аз ще прекарам малко време с приятелките си.
— Старай се колкото се може повече да се веселиш, скъпа сестро — отвърна й той и се отправи към стаята си.
Джон излезе към осем часа и Мери със свито сърце зачака срещата с Морис. През цялото време тя се питаше какво би казал за постъпката й Алън, човекът, който толкова я обичаше.
Тя затвори очи, като че ли искаше да се скрие от някакво кошмарно видение. Преди мислеше, че часовете, прекарани в сградата на съда в очакване на присъдата на Джон, бяха най-мъчителните в живота й. Но сега й се струваше, че всичко лошо тепърва предстои. И може би вече беше съвсем близо…
Тайнственият летец
С напредването на вечерта мъглата ставаше все по-гъста и по-гъста. Час след разговора на Мери с брат й един автомобил си пробиваше път през лепкавата влага и накрая спря безшумно до една изоставена къща. През войната тук е имало летище, после тази ивица земя на няколко пъти е минавала от едни ръце в други и вече никой не си спомняше името на истинския й стопанин.
Шофьорът угаси фаровете и тръгна към сградата. Той чу кучешки лай и от мъглата се обади глас:
— Вие ли сте, полковник Ден?
— Да — беше отговорът.
— Приготвих самолета ви, в пълна изправност е, обаче не ви съветвам да летите за Париж точно тази нощ. Мъглата е прекалено гъста и по сведения на метеорологичната служба тя се издига на височина две хиляди метра и така чак до Ламанша.
— В такъв случай ще се позабавлявам добре — отговори весело човекът, когото другият нарече „полковник Ден“. — Полетите в гъста мъгла са точно моята специалност.
Другият измърмори нещо за това, че всеки е свободен да постъпва, както намери за добре, и замина напред, осветявайки пътя си с малко фенерче.
Яката на палтото на полковника беше вдигната така, че лицето му не се виждаше. Човек можеше да забележи единствено блясъка в очите му, останалата част от лицето му беше в сянката на мека шапка, прихлупена ниско над веждите.
— Чудесна машина — каза механикът, докато правеше последните приготовления. — Чистих и изпробвах мотора цяла сутрин.
По време на войната той беше служил във въздушните войски, а сега работеше в един гараж и живееше недалеч оттук, в малка къща. Славеше се като най-добрия механик на самолети в цяла Англия.