Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
— Днес тук идва полицията, господине — продължи той. — Разглеждаха всичко наоколо и непременно искаха да разберат кой е собственикът на тази машина. Казах им, че сте вие — бивш офицер от военновъздушните сили, но право да си кажа, и аз самият не знам кой сте всъщност!
Човекът срещу него тихо се разсмя.
— Грин, по-добре ще е за вас да не се задълбочавате толкова. Плаща ви се достатъчно добре, за да мислите единствено в изправност ли е машината и дали резервоарите са пълни.
— Правих най-различни предположения — не спираше Грин.
— Смятах дори, че се готвите да бягате на континента, но това в края на краищата действително не е моя работа и не ме засяга. — После той изведнъж промени темата на разговора.
— Чували ли сте някога за Фантома, господине? Всички вечерни вестници пишат за него.
— Какъв е този Фантом? — попита полковникът.
— Това е човек, който непрекъснато променя външността си до неузнаваемост, полицията го преследва от дълги години, но уви, безрезултатно — обясни Грин.
Той беше от онези хора, които живо се интересуваха от престъпления и замесените в тях лица. Не само си спомняше всички извършени през последните двадесет години убийства, но можеше без грешка да назове извършителите и колко години присъда са получили.
— Този Фантом, казват, е служил във въздушните сили — продължаваше приказливият механик.
— Никога не съм чувал за него! — отсече полковникът.
Той влезе в хангара и започна внимателно да разглежда машината. Изглежда, огледът го задоволи, защото се обърна към механика:
— Чудесно, всичко е в пълна изправност. Не знам точно кога ще излетя тази нощ, тъй че изкарайте самолета, за да бъде готов за полет. — Полковник Ден извади от джоба си връзка банкноти и ги подаде на механика с думите:
— Щом сте толкова любопитен, приятелю, то ще ви кажа, че се готвя да летя с една млада дама. Не е ли романтично?
— Вероятно тя бяга от мъжа си — не преставаше да любопитства Грин.
— Да, тя наистина е омъжена — съгласи се полковникът. — Във всеки случай със сигурност мога да ви кажа, че колкото по-гъста е мъглата, толкова по-добре. Може да тръгнем към Франция или Белгия, а може и към Северна Африка… Кой знае? Не мога да ви кажа кога ще се върна обратно, но ще ви оставя достатъчно пари, за да живеете добре поне една година. Ако не се върна след десет дни, съветвам ви да напуснете и да държите устата си здраво затворена. Бог знае, може някога пак да се срещнем.
Той тръгна обратно към автомобила и Грин с присъщото си любопитство през цялото време се стараеше да разпознае скритото му лице. Никога не беше виждал на дневна светлина лицето на полковника. Той идваше нощем с прихлупена над очите шапка и облечен с широко палто. Струваше му се, че клиентът му е с брада, но досега не му се беше удало да надникне зад вдигнатата яка и да се увери в това.
— Ако се върнем отново на Фантома — започна Грин.
— Грин! Не знам нищо за този Фантом, освен че е много опасен човек. Страшно е дори само да се мисли или да се говори за него. Съсредоточете се върху самолетите, те са по-безопасни.
Сем Хекит се готви за Канада
Един ден, докато вървеше по улицата, Сем Хекит видя плакат, който възхваляваше живота в източните прерии на Канада. Оттогава не го напускаше мисълта да емигрира в тази страна и там да започне да се занимава с фермерство.
Обаче за такова едно пътуване му трябваха пари, а за закупуване на земя — още повече. Отношенията му с Майстер ставаха все по-обтегнати и той реши, че няма да е голям грях, ако напусне дома на господаря си, като отнесе със себе си няколко скъпи предмета. Най-много го съблазняваше металната кутийка, в която Майстер държеше парите си. Сумата, която се намираше във второто чекмедже, винаги беше значителна. Не трябваше да се губи време — Хекит започваше да се озлобява срещу Майстер, който като че ли нарочно не го оставяше никога сам вкъщи.
Най-после той избра подходящия момент — Морис беше седнал на рояла и изглежда беше забравил всичко наоколо. Хекит пристъпи към изпълнение на плана си, но точно в този момент музиката изведнъж спря и Сем видя, че господарят му е заспал на рояла.
Хекит имаше голям опит в тези работи, ето защо беше направил някои приготовления: беше закачил една жица за решетката на прозореца, която Майстер наскоро беше поставил за по-голяма сигурност на жилището си. Ако дръпнеше тази жица, той можеше да освободи прозореца от решетката и по такъв начин лесно да се вмъкне през него, без да бъде забелязан. Точно този план той приведе в действие и наистина скоро се озова в стаята.