Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
Първото нещо, което направи, беше да угаси електричеството. Огънят на камината хвърляше съвсем слаба светлина, но това беше достатъчно за Хекит, който беше свикнал на такъв „нощен труд“.
Стигна до масата, напипа второто чекмедже и с отвертката, която винаги носеше със себе си, леко го отвори.
Сем веднага намери кутийката и парите, но не се задоволи само с тази плячка. Отдавна беше хвърлил око на среброто и реши да вземе няколко неща с по-голяма стойност. Беше си приготвил малък куфар и набързо започна да го пълни с вещи, след което предпазливо започна да отстъпва към прозореца.
Хекит беше точно до тайнствената врата, чието значение така и не беше разбрал, когато чу слаб звук и замръзна на мястото си. Помисли, че шумът може да е от въгленче, паднало от камината. Изведнъж почувства студена и силна ръка, която го хвана за лакътя. Сем стисна зъби и задържа вика си. Със силно движение той успя да се освободи.
Кой би могъл да бъде?… Не различаваше нищо, но чуваше нечие учестено дишане. Сем се спусна към прозореца и след секунда беше на свобода. Спусна се да бяга, без да се обръща, защото чувстваше, че е избегнал смъртна опасност. Сети се само за едно обяснение: Фантома беше дошъл за Майстер…
Алън в затруднение
На следващия ден вечерта Алън Уембъри беше у Майстер по негова покана. Морис беше много разстроен.
— Извинете, че трябваше да ви обезпокоя, инспекторе — започна той.
Алън седеше мълчаливо.
— Работата е там, че аз трябва да изпълня много тежък дълг!… Много тежък!… Да ви призная, правя това с огромно нежелание, но нямам друг избор!
Алън пак не каза нищо и остави Майстер да разкаже какво го измъчва.
— Касае се за Джон Ленле… Вие разбирате колко ми тежи това, Уембъри!… Полицията ме подозира, напълно неоснователно, но все пак…
Алън недоумяваше докъде ще стигне Морис с това предисловие.
— Вие сам разбирате, че не мога да рискувам — продължаваше Майстер. — Може би преди няколко седмици бих поел известен риск заради Мери… т.е. госпожица Ленле… Но сега просто се страхувам… И ако зная, че се готви престъпление, то съм длъжен да предупредя…
Алън чак сега разбра. Но продължаваше да мълчи.
— Нали разбирате? — нервно попита Майстер.
— Давайте нататък? Какво престъпление подготвя Ленле?
Майстер въздъхна дълбоко.
— Мисля, че знаете, че случаят с бисерите на госпожа Дарнлей не е първата кражба на Джон… Та той обра и госпожица Уолтър преди близо година…
Уембъри кимна с глава. Госпожица Уолтър беше ексцентрична стара мома, която притежаваше голямо богатство. Къщата й беше същински магазин за скъпоценни вещи. Кражбата, за която говореше Майстер, беше извършена преди около една година. Бяха изчезнали скъпоценности за осем хиляди лири стерлинги.
— И сега вие искате да уведомите полицията за това, че Джон е участвал в тази кражба? — студено попита Алън.
— Сведенията, които искам да дам, се състоят в следното: вие вероятно помните, че на крадците беше попречено и че трябваше да бягат… Сигурен съм, че откраднатото е някъде наблизо!
— Все още не мога да ви разбера?
Майстер се обърна и сниши гласа си:
— От няколко думи на Джон заключих, че тази вечер той ще отиде на Камден Кресент, за да прибере тези вещи… Той взе от мен ключа от съседната къща, която стои празна и по една случайност е моя. Предполагам, че вещите са скрити на покрива на номер 57… Мисля, че трябва да пратите един от вашите хора да дежури там…
— Разбирам — отвърна Алън.
— Не искам да мислите, че желая злото на Джон… Но вие разбирате, че аз съм длъжен да го направя…
Алън се върна в службата си замислен. Най-лошото беше, че нищо не можеше да се направи: вероятно Майстер вече беше съобщил на шефа му, че е дал сведения. Да предупреди Джон значеше да бъде уволнен.
Той изпрати един полицай на покрива на къщата на Камден Кресент, посочена от Майстер.
Доктор Ломънд веднъж му беше казал, че се учудва защо полицията е жестока по отношение на дребните престъпници и безмилостна към младите, които извършват незначително престъпление за пръв път.
Алън се чудеше дали не е станал и той така жесток, както някои негови колеги, и не трябваше ли да проявява повече разбиране?…
Размишленията му бяха прекъснати от появата на Джон, който дойде да се регистрира и да покаже документите си. Той се приближи до Алън и го поздрави с ръкостискане.