Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
Уембъри се усмихна.
— Но той отдавна се върна тук…
— А вие познавате ли добре Блис?
— Не, не мога да кажа, че го познавам добре. Не бях го срещал до завръщането му от Щатите… Той е много по-възрастен от мен…
В това време в стаята влезе самият инспектор Блис. Отиде направо при дежурния сержант и каза рязко:
— Нужен ми е пистолет.
— Извинете, но… — започна сержантът.
— Нужен ми е пистолет! — този път извика Блис.
Алън се намеси, обръщайки се към сержанта:
— Как не разбирате: на инспектор Блис от Скотланд ярд е нужен пистолет… А защо ви трябва, Блис?
Блис се усмихна криво.
— Защо ме питате?… Нима това ви касае?…
— Разбира се — отговори Алън, — нали това е моят район?
Сержантът подаде на Блис пистолет.
— Във всеки случай, нямате нищо против, че съм го получил, нали? — попита Блис.
— О, разбира се, не! — бързо отвърна Алън.
Блис тръгна към вратата, но Алън го спря.
— Няма ли да се подпишете за получаването на оръжието, Блис. Струва ми се, че забравяте реда в полицията…
Блис веднага се върна.
— Да, нали дълго отсъствах от тази страна… Вие знаете това, нали…
В очите на доктора се появиха весели искрици.
— Добър вечер, господин Блис! — каза той.
— Добър вечер, професоре — отговори той с лека ирония. — Още ли не сте хванали Фантома?
— Все още не — с усмивка отговори докторът. — Но въпреки това мога да твърдя, че съм в състояние да го пипна…
— Значи имате подозрения?… Така ли?
— Убеждение, напълно неопровержимо убеждение — тайнствено отговори докторът.
— Приемете съвета ми, докторе — забеляза Блис. — Оставете полицейската работа на професионалните детективи. Артър Милтън е много опасен човек… Впрочем, виждали ли сте скоро жена му?
— Да, а вие?
— Не. Аз даже и не зная с кого живее тя сега.
— Моля ви, не забравяйте, че говорите за мой личен приятел! — рязко отговори докторът.
Инспектор Блис се разсмя, а това рядко му се случваше.
— Аха!… И вас е оплела в мрежите си! Тя умее да покорява мъжките сърца.
— А вие не вярвате ли, че жените могат да имат просто приятели?
— О, как мога да не вярвам в това — рязко отговори Блис и като видя недоволното лице на Алън, добави. — И вие ли сте от сантименталните хора, Уембъри?
— Може би — сухо отговори Алън.
— Известно ли ви е, че госпожица Ленле работи в кантората на Майстер и че той е луд по нея? — продължи Блис. — Това е много романтично! Дъщерята на известен благородник и стар мошеник — укривател на крадени вещи…
— А вие никога ли не сте бил влюбен, инспекторе? — попита Алън.
— Аз?… Блис отново се разсмя. — О, не! Жената, която би ми взела ума, още не съществува…
И той тръгна към вратата.
— Какво мислите да правите сега? — попита Алън.
— Това, което би трябвало да правите вие — отговори Блис ядосано.
Докторът се отказва от обяда
Дежурният сержант беше изненадан от посещението на Блис.
— Странно, че инспектор Блис не познава нашия ред — каза той, обръщайки се към Алън.
— Що се отнася до Блис, много неща ми се струват странни — замислено каза Алън.
Докторът се приближи до вратата на кабинета, където бяха отнесли Майстер. Морис вече идваше на себе си.
Когато Ломънд се върна при Алън, влезе един полицай и пошепна нещо на ухото на инспектора.
— Иска да ме види дама? — попита Алън.
В този момент в стаята влезе Кора, елегантна, както винаги. Веждите й бяха свити сърдито: беше недоволна от нещо, но се стараеше да придаде равнодушен израз на лицето си.
— Вероятно паметта ви е много къса, докторе — каза тя, като му хвърли гневен поглед.
Алън имаше чувството, че докторът много се увлича по младата жена.
— Какъв е проблемът? — попита докторът, като хвана протегнатата ръка на красавицата.
— Не може жена да чака мъж повече от един час — ядосано отбеляза тя.
— Простете — извика докторът. — Съвсем забравих, че ви бях поканил да обядваме заедно. Извикаха ме тук и аз забравих… За Бога, простете ми.
— Но аз умирам от глад — продължаваше Кора с недоволен глас. — Нищо не съм яла от сутринта…
— Бедната!… Как ми е жал за вас. Може би ще можете да обядвате сама?
— Предпочитам да обядвам във ваше присъствие.