Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
— Съвет… — иронизира го тя. — Ако Артър Милтън ми каже, че съм му омръзнала и съм му станала безразлична, тогава сама ще го напусна!
След това, без да му даде възможност да й възрази нещо, Кора излезе от стаята.
Майстер през цялото време наблюдаваше сцената и сега се приближи към доктора.
— Вие я разсърдихте — забеляза той.
— Възможно е — замислено отвърна докторът, след което взе шапката и чантата си.
— Жените са странни същества — продължи Майстер. — Мисля си, че вие твърде много я харесвате!
— Така ли смятате? — попита докторът. — Интересно дали ще приеме поканата ми, ако й предложа да обядваме заедно?
Майстер се забавляваше — наистина въпреки възрастта си докторът още смяташе, че би могъл да се хареса на младата жена.
— Никога не може да се отгатне на какво е способна една жена, която е влюбена, нали, докторе? — ехидно отбеляза той.
Докторът не отговори и дълбоко замислен, излезе от стаята.
Тактиката на Майстер
Майстер знаеше едно нещо със сигурност: Джон се превръщаше в истинска опасност за него. Той беше способен да приведе в изпълнение заплахите, които му отправи.
Скоро мислите му го отведоха към сестрата на Джон. Любовта му към младото момиче премина в истинска страст и сега, когато се боеше, че ще я изгуби, тя му се струваше най-прекрасната жена в целия свят.
Седна зад рояла и започна да свири любимата си мелодия и не забеляза как Мери влезе в стаята.
— Морис! — обърна се тя към него.
Музиката спря.
— Трябва да разберете, че не мога да продължа да работя при вас сега, когато Джон се върна — каза тя.
— Празни приказки — отговори й той и в гласа му се долавяха онези бащински нотки, които не му се удаваха особено лесно.
— Той е толкова подозрителен — продължаваше тя.
— Бих желал зад подозрителността на брат ви да се крие някаква основателна причина — каза Майстер.
Мери недоумяваше.
— Но вие знаете много добре, че не мога да остана повече у вас.
Майстер стана, приближи се до нея и сложи ръката си на рамото й.
— Ако сега си отидете, всички ще помислят, че аз действително съм чудовище — каза той с шеговит глас. — Та вие не можете цял живот да изпълнявате желанията на Джон, който по всяка вероятност ще прекара половината от своя живот в затвора.
Тя извика от учудване.
— Трябва да притежавате смелост и да гледате истината в очите. Няма смисъл да се лъжете!… Та вие не знаете цялата истина. Стараех се да скрия всичко от вас, но това вече е непосилно за мен.
— Какво сте искали да скриете от мен? — попита тя с треперещ глас.
Мери беше пребледняла като платно.
— Ето как стоят нещата — започна той и се поколеба, като че ли се чудеше дали да й разкаже. — Как мислите, какво е направил безумният ви брат, преди да го хванат и съдят? Аз, както сама знаете, бях най-добрият му приятел, но това не му попречи да подправи подписа ми на един чек за четиристотин лири.
Мери с ужас се отдръпна.
— Но това е престъпление!
— Ето това е чекът. — Майстер извади от джоба си бележник, в който беше пъхнат чек. — Държа го тук и самият аз не знам как да постъпя с Джон.
Мери се опитваше да прочете името, изписано върху чека, но Майстер се стараеше да не й го показва напълно. Това беше чек, получен със сутрешната поща, а цялата история с подправянето той току-що измисли. Майстер често импровизираше така.
— Нима не може да се унищожи този документ? — попита Мери с треперещ глас.
— Разбира се, това е възможно… — Майстер играеше великолепно ролята си. — Но брат ви е толкова отмъстителен! Трябва да го запазя като средство, с което бих могъл да се защитя.
Майстер сложи чека обратно в джоба си.
— Разбира се, никога никому няма да го покажа — каза той и хвърли бърз поглед към Мери.
После добави с нежен глас:
— Сама не знаете, Мери, колко ми е трудно да говоря с вас за вашия брат. Бих желал да поговорим на спокойствие, за да сме сигурни, че никой няма да ни попречи. Елате да вечеряме заедно…
Тя поклати глава.
— Не мога да направя това. Морис, нима вие искате и за мен да говорят същото, което са говорили за Гуенда Милтън?
Майстер се ядоса.
— Защо всички ме упрекват за съдбата на това момиче? Ако не искате, може да не идвате! Не разбирам всъщност поради каква причина съжалявам вашия брат, а дори се опитвам и да го защитавам.