Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
Очите на младата жена се присвиха, като че ли изведнъж я заслепи ярка светлина.
— Ако бъдете убит, то ще бъдете убит тук… Тук, в тази стая, където сте разбили сърцето на сестра му.
— Лъжете се, скъпа Кора — каза Майстер. — Да предположим, че Фантома е жив, в такъв случай тук в Лондон съм в най-голяма безопасност. Навсякъде другаде по света той би ме намерил и достигнал по-лесно.
Кора тъкмо се канеше да каже нещо, когато вратата се отвори и в стаята влезе детективът доктор.
— Казахте ли си вече всичко, Кора? — попита старецът и въпреки вълнението си младата жена се разсмя.
— Слушайте какво ще ви кажа, докторе, само най-добрите ми приятели ме наричат Кора.
— Аз съм един от тях — спокойно възрази докторът.
Майстер веднага се съгласи с него.
— Госпожа Милтън сама не знае кои са й приятели — каза той. — Бих желал да я убедите в това.
Докторът обаче не разговаряше с него, а през цялото време гледаше младата жена. Майстер имаше усещането, че беше нежелан гостенин в собствената си къща. Влизането на Мери го извади от това положение. Той отиде с нея в дъното на стаята, където се намираше документацията му. От това място можеше да наблюдава всичко, което става в стаята, без самият той да бъде наблюдаван.
— Сама не знаете колко се радвам, че ви виждам, Кора — продължи докторът.
— Колко сте смешен! — разсмя се тя.
— Накарах една неутешима вдовица да се разсмее — пошегува се той.
Кора му хвърли бърз поглед.
— Не ме дразнете с това вдовство — отбеляза тя. — Понякога така ми се иска това да е истина. Струва ми се, че щеше да е по-добре никога да не бях срещала Артър!
Докторът се обърна към нея и каза съчувствено.
— Толкова лош ли беше Артър?
— Артър беше изключително добър, но не беше човек, способен да създаде собствено семейство.
Докторът погледна към Майстер, после отново се обърна към Кора.
— А вие много ли го обичахте?
Тя сви рамене.
— Да ви кажа право — и аз не знам!
— И все пак сте го последвали в Австралия… Там са минали най-хубавите години от живота ви. Бих се осмелил да ви дам един съвет: постарайте се да го забравите!
— Да го забравя? — попита тя. — Вие смятате, че той може да бъде забравен?
— Не знам — замислено промълви докторът. — Но струва ли си толкова страдания заради него!… Та рано или късно той ще бъде хванат и тогава дългата ръка на закона ще го изпрати в затвора до края на живота му.
— Не говорете такива ужасни работи! — извика тя.
Кора погледна към мястото, където се намираше Майстер, и добави със сериозен глас:
— Зная, че Артър е в опасност, но не се боя от полицията, искате ли да ви кажа нещо…
— Разбира се, щом ми се доверявате.
— Тогава ето какво, ще бъда откровена с вас: струва ми се, че в целия свят има само един човек, който е способен да хване Фантома. И този човек сте вие, доктор Ломънд!
Погледите им се срещнаха и докторът продължи сякаш не беше чул последните й думи:
— Това е лудост от ваша страна! — каза докторът. — Такава красива жена като вас цял живот да тича подир някаква сянка. След няколко години ще се превърнете в кълбо от нерви. Струва ли си всичко, което правите…
— Защо ми говорите така? — прошепна тя. — Каква е вашата цел?
— Ако, разбира се, желаете, ще ви я кажа съвсем откровено — каза той. — Макар и с риск да ми се разсърдите.
Тя не сваляше поглед от него. Той продължи.
— Нима не е най-добре за вас да отпътувате от Англия и да забравите Фантома… Да зачеркнете завинаги този човек от живота си и да намерите друго, с което да осмисляте живота си. — Той се разсмя. — Може би си мислите, че се бъркам в чужди работи, но право да ви кажа, от известно време аз мисля само за вас… Мисля си за онези дълги часове, когато се измъчвате в очакване да се случи нещо ужасно.
Тя изведнъж скочи.
— Признайте си, докторе! Явно имате скрита причина да ми говорите по такъв начин.
— Кълна ви се…
— Аз съм уверена, че такава съществува! — Тя се разгневи. — Вие сте мъж, а всички мъже са еднакви. И накрая ще ви кажа нещо: аз живея по собствено желание в ада и в него ще си остана пак по собствено желание.
С нетърпелив жест тя грабна чантичката си от масата.
— Тъкмо се канех да ви дам съвет — смутено прошепна докторът.