Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
— Чух, че сте се върнал, Ленле — каза Алън, — и ви поздравявам.
Алън обмисляше как да го предупреди.
— Къде мислите да ходите тази вечер? — направо попита той.
— При приятели — отговори Джон. — Защо ме питате?
Алън се обърна към дежурния сержант и попита:
— Да знаете за колко време се отива пеша до Камден Кресент?
— За не повече от десет минути — отговори сержантът.
— Не е далече — отбеляза Алън, гледайки Джон. — Само десет минути път дели Камден Кресент от полицията…
Джон не каза нищо.
— Аз искам да направя малка разходка — каза Алън. — Имате ли нещо против да тръгнем заедно?
Джон го погледна подозрително.
— Съжалявам — каза той, — но приятелите ми ще ме чакат.
Алън се опита отново да го предпази.
— Помня, Джон — каза той, — че бяхте отличен бегач и даже вземахте награди. Нали?
— Да, участвах в състезания и взех няколко купи.
— Ако бях на ваше място, бих изтичал право вкъщи и бих останал цяла вечер у дома…
Сержантът попита учудено:
— Но защо?
— А ако изведнъж получите покана или ви дойдат гости?
Джон вече си тръгваше.
— Лека нощ, Джон, ако не ви видя повече днес — сериозно каза Алън.
Младият Ленле излезе. Алън се чудеше дали той е разбрал предупреждението му. Като полицейски офицер не можеше да направи повече, въпреки че предчувстваше, че тази нощ ще се случи нещо.
Блис се държи странно
Ломънд влезе в участъка и прекъсна размишленията на Алън. Докторът се оплакваше от времето и се готвеше да се разположи удобно в креслото, когато в коридора се чуха стъпки и в стаята връхлетя Майстер. Палтото му беше разкопчано, шапката паднала на тила — беше странно да се види това конте в такъв небрежен вид. Влизането от тъмната улица в ярко осветената стая като че ослепи Майстер и той дълго се взира в доктора, преди да го разпознае.
— А! — извика той. — Каква среща! Слуга на медицината и слуга на правосъдието!
После се обърна към Алън:
— Арестуваха ли го вече?
— Ако сте дошъл тук само за да разберете това, било е напразно. Можехте просто да позвъните по телефона — сухо отбеляза Алън.
— Не, не затова дойдох тук — отвърна Майстер и Алън забеляза в очите му пламъчето, което се явяваше в моментите, когато беше под въздействието на кокаина. — Дойдох да кажа, че Хекит — този жалък страхливец — избяга и ме остави сам в къщата!… А аз съм толкова раздразнителен, че всеки звук ми действа на нервите, било то проскърцването на стол, пращенето на огъня в камината, свистенето на вятъра…
В това време на вратата се появи човек, когото никой от присъстващите не забеляза. Инспектор Блис надникна в стаята и съвсем безшумно се скри.
Майстер продължаваше с оплакванията си:
— Нервите ми са в такова ужасно състояние, че непрекъснато чувствам някаква смъртна опасност…
Изведнъж той се залюля и загуби съзнание. Алън успя навреме да го задържи. За щастие, докторът беше тук и можа да му помогне.
Дежурният сержант извади от масата си шишенце амоняк, което пазеше за нервни дами.
— Какво му стана? — попита Алън.
— Действието на наркотика — сухо каза докторът. — Свалете го в кабинета на инспектора, ще се оправи след няколко минути.
Докторът наблюдаваше как изнасяха Майстер от стаята и поклати глава. После излезе, изправи се до вратата и се вгледа в тъмния коридор.
— Какво има, докторе? — попита Алън.
— Той пак е тук! — прошепна докторът.
— Кой?
— Той наблюдава участъка през цялото време, откакто е влязъл Майстер!
После Ломънд се върна в стаята, придърпа стола към огъня и седна.
— Кой е този тайнствен наблюдател? — с усмивка попита Алън.
— Не зная. Стори ми се, че много прилича на Блис. Той не ме обича, макар че наистина не разбирам защо…
— А вие познавате ли някого, когото той да обича? — попита Алън. — Той е странен човек.
— Чух за него чудновати работи днес в клуба — отбеляза докторът. — Срещнах един господин, който го е познавал във Вашингтон и се кълне, че е видял Блис в отделение за душевноболни в болницата в Бруклин.
— Кога е било това?
— Точно това е странното. Той твърди, че било преди две седмици.