Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
Тя печално кимна с глава.
В пет часа Морис Майстер й каза, че може да си отива. Главата я болеше много и не беше в състояние да работи: буквите танцуваха пред очите й. Мери с облекчение излезе на улицата. Беше паднала гъста мъгла, така характерна за Лондон през това време на годината, и тя не виждаше нищо на няколко крачки пред себе си.
Хрумна й да разкаже всичко на Алън, но после помисли, че ако Морис узнаеше за това, с брат й беше свършено.
Може би щеше да разкаже всичко на Джон, но той не беше вкъщи. Беше й написал бележка, че е на гости в един от бившите им съседи.
Уморена и огорчена, Мери влезе в стаята си и тъкмо щеше да си ляга, когато при нея се появи прислужницата и й съобщи, че я търси един господин с черна брада.
Мери изтича бързо в антрето.
— Не се познаваме добре — започна човекът, който стоеше на вратата. Това беше самият инспектор Блис.
Сърцето й се сви от неясна тревога: тя недоумяваше какво прави тук този детектив от Скотланд ярд. Може би Морис го беше изпратил, за да арестува Джон…
— Влезте, моля ви се — каза тя с треперещ глас.
Блис влезе в стаята, без да вади цигарата от устата си, и с уморен жест свали шапката си, като че ли и тази проста вежливост му струваше огромно усилие.
— Брат ви днес или вчера е пуснат от затвора — започна направо той.
— Вчера. Едва от снощи е у дома.
За нейно голямо учудване той не каза нищо повече за Джон, а извади от джоба си сутрешен вестник и като го сложи пред нея на масата, й показа един материал, поместен на първа страница. Мери го прочете.
— Какво означава това? — попита тя.
— Точно това исках да ви попитам и аз. Материалът несъмнено е поместен от Фантома и е предназначен за жена му или обратното. Използван е шифър, който е бил оставен тук, във вашата квартира, миналата седмица. Моля ви, ако знаете нещо за него, разкажете ми.
— Много съжалявам, че не съм в състояние да изпълня молбата ви, господин Блис — отговори Мери, — но този шифър беше откраднат и аз мислех, че…
— Че аз съм крадецът… — прекъсна я той с горчива усмивка. — Значи, вие не повярвахте на разказа ми, че съм видял човека, който влезе в жилището ви. Госпожице Ленли, имам основания да предполагам, че този шифър не е откраднат и сега се намира тук, в тази квартира, и навярно вие знаете къде е.
На Мери й се стори, че той иска само да я изпита.
— Шифърът не е тук — спокойно възрази тя. — Беше откраднат онзи ден, когато се върнах и забелязах, че някой е влизал в дома ми и е преровил всичко.
Блис я погледна странно и Мери се зачуди недоверие ли се четеше в погледа му, или нещо друго…
— В такъв случай единствено Фантома и жена му знаят този шифър — каза той.
— А може би и човекът, когото сте видели да влиза в квартирата ми?
— По всяка вероятност това е бил самият Фантом — каза той, без да сваля очи от нея. — Кажете ми, госпожице Ленле, много ли се боите от Фантома?
Мери се усмихна.
— Трябва да ви призная, че изобщо не ме е страх от него — каза тя. — От всичко, което съм чувала, смятам, че той никога няма да направи нещо лошо на една беззащитна жена…
— Радвам се, че имате такова добро мнение за този негодник — каза Блис. — Боя се, че аз не го споделям… А какво мислите за Морис Майстер?
Без да дочака отговор, Блис продължи:
— Внимавайте за брат си. Той няма силна воля и лесно може да попадне под лошо влияние.
Блис тръгна към вратата, но се обърна.
— Славен човек е този Уембъри, нали? — каза той. И без да дочака отговор, напусна стаята.
След излизането на Блис Мери си спомни, че трябваше да ходи на пазар. Магазините затваряха обикновено в седем часа и тя побърза да излезе. Внимателно избираше продуктите: беше решила да приготви любимото ядене на Джон.
На връщане, вече близо до квартирата си, тя забеляза пред себе си високата фигура на доктор Ломънд. Мери смяташе да мине незабелязано покрай него, но той я извика.
— Приятно е човек да срещне такава очарователна млада домакиня. — И после продължи: — Интересува ме посещението на Блис у вас, като познат ли дойде, или по работа.
— Значи вече ви е известно, че господин Блис е бил у дома?
Старият доктор кимна.
— Той през цялото време се навърта тук… А когато влезе у вас, се сблъска с мен и дори ме поздрави. Много ме интересува този детектив — каза докторът. — Той е толкова тайнствен, а тайнствените неща винаги привличат такъв стар и любопитен човек като мен.