Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
нямаща нищо общо с аскетичните церемонии, извършвани в сумрачни задни стаички в зората на
християнството. Хлистияните вече не били оковавани и изпращани да работят по кариерите и мините – сега
те можели да се движат свободно в обществото, целите в златоткани дрехи, хермелини и бижута. Мнозина
се чувствали засегнати от това и го смятали за оскверняване на вярата, но нищо не можели да предприемат.
Преследваното някога християнство било наложено като официална религия на Рим.
За папите най-трудните райони били Британия и Франция. Келтската църква в Британия имала
собствена деспосинска традиция и не се поддавала на сплашване. Именити отци отпреди Римската църква,
като Евсевий Кесарийски (260-340), който бил на Никейския събор, и св. Хиларий от Поатие (300-367)
разказват за ранни апостолски посещения в Британия. Очевидно са станали в периода малко след
разпъването на Иисус – преди Петър и Павел да пристигнат в Рим преди евангелските текстове да добият
известност.
В своето произведение De Demonstratione Evangelii Евсевий пише: “Апостолите прекосиха океана до
островите, известни под името Британия”. Впоследствие са го потвърдили и други историци. Уелският
летописец Гилдас II (516-570) посочва в De Excidio Britanniae, че раннохристиянските проповедници
пристигнали в Британия в последните дни на император Тиберий, който починал през 37 г. В по-късни
времена, през 1601 г. дори библиотекарят на Ватикана кардинал Чезаре Барониус споменава в Annales
Ecclesiastici, че християнското учение дошло на Запад през 35 г. Креси, бенедиктински монах, живял малко
след Реформацията, пише следното в своята “Църковна история на Британия”:
В четиридесет и първа година от Христа св. Яков на връщане от Испания посетил
Галия, Британия и градовете на венецианците, където проповядвал Евангелието, а сетне
се върнал в Иерусалим, за да се посъветва с Благословената Дева и св. Петър по въпроси
с голяма тежест и значение.
Делата с голяма тежест, за които говори Креси, били свързани с необходимостта да се вземе решение
дали да се приемат необрязани неевреи в ранната Църква. Като главна фигура в делегацията от деспосини в
Иерусалим, Иисусовият брат Яков председателствал събора, на който се водили тези дебати. (Въпросната
среща е спомената в Новия завет, Деяния 15:4-34).
През 303 г. финикийският историк Доротей от Тир отбелязва в Synopsis de Apostole, че “апостол
Симон Зилота проповядвал християнството в цяла Мавритания.. Накрая бил разпнат на кръст в Британия”.
Това се потвърждава и от Никифор, константинополски патриарх (758-829), който пише:
Св. Симон с прякор Зилота.. минал през Египет и Африка, сетне през Мавритания и
цяла Либия, проповядвайки Евангелието. Същото учение предал и на хората от Западно
море и островите, наречени Британия.
Много по-ранни трудове на римския духовник Иполит (р. около 160) споменават Аристовул като
епископ на британците. Според Креси Аристовул бил ръкоположен от самия св. Павел. В гръцкия
“Църковен мартиролог” се твърди, че Аристовул е бил убит мъченически в Британия, “след като построи
църкви и ръкоположи дякони и свещеници за острова”.
Св. Доротей пише, че Аристовул бил в Британия, когато св. Павел изпратил поздрави до дома му в
Рим: “Поздравете ония, които са от Аристовуловото семейство” (Римляни 16:10). Освен това, в Jesuit Regia
Fides се казва: “Съвсем сигурно е, че преди св. Павел да пристигне в Рим, Аристовул вече е бил заминал за
Британия”. Всъщност той бил екзекутиран от римляните във Веруламиум (Сейнт Олбънс) през 59 г. Това
било потвърдено и от св. Адо, архиепископ на Виен, в Adonis Martyrologia.
Аристовул бил брат на цар Ирод Агрипа I (а също на Ирод от Халкис и на Иродиада, майката на
фаталната танцьорка Саломея). Заедно с младия Ирод Агрипа II Аристовул се превърнал в съюзник. В
Британия го наричали “Аруистли Хен” (Аристовул Стари), за да го различават от по-младия Аристовул,
мъжа на Саломея. Уелският град Аруистли Поуис е наречен на него.
Разказвайки за мъченическата смърт на Симон Зилота в Британия, Ватиканските Annales Ecclesiastici
на Чезаре Барониус потвърждават (също като Доротей и Никифор), че той е бил разпнат от римляните в
Кейстър, Линкълншир, при управлението на Кат Дециан. По-нататък в текста е добавено, че по желание на