Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Успяхме да регистрираме около трийсет и пет и частично да проучим дванайсет, преди водата да ги покрие. Но общият брой на обектите според нас достигаше около шест хиляди. Струва ми се, че интересът ми към HAT датира оттогава. Спомням си как изринахме, буквално изривахме, една кива, докато водата се плискаше на няма и метър от нас. Това не е начин да проучващ светилище, обаче нямахме избор. Езерото щеше да го унищожи.
— Какво е кива? — попита приближилият се Смитбак, чиито чисто нови каубойски ботуши скърцаха по гумената настилка на палубата. — И изобщо какви са тези анасази?
— Кивата е кръгла вкопана постройка, център на религиозния живот и тайните церемонии на анасазите — поясни Нора. — Обикновено се влиза през отвор в покрива. А анасазите са северноамерикански народ, обитавал този район преди хиляда години. Строили са градове, светилища, напоителни системи, сигнални станции. Някъде към хиляда сто й петдесета година цивилизацията им внезапно изчезнала.
Последва мълчание. Към групата се присъедини Блек.
— Важни ли са обектите, където сте работили? — като дъвчеше клечка за зъби между кътниците си, попита той.
Арагон го погледна.
— Има ли обекти, които да не са важни?
— Разбира се — изсумтя Блек. — Някои обекти говорят повече от други. Неколцина бедни прокудени анасази, които десет години едва-едва си изкарват прехраната в някоя пещера, не оставят толкова информация, колкото, да речем, хиляди хора, обитавали скално селище в продължение на два века.
Арагон го изгледа студено.
— Дори само в едно гърне на анасазите има достатъчно информация, че да стигне за цялата кариера на един учен. Може би въпросът не е какъв е обектът, а какъв е ученият.
Блек свъси вежди.
— На какви обекти сте работили? — бързо попита Нора.
Арагон кимна с глава надясно.
— На около километър и половина оттук и може би на около сто и двайсет метра дълбочина се намира Музикалният храм.
— Музикалният храм ли? — повтори Смитбак.
— Грамадна кухина в стената на каньона, където в резултат от действието на ветровете и водите на река Колорадо се чуват натрапчиви неземни звуци. Открил я е Джон Уесли Пауъл. Разкопахме пода и разкрихме рядък архаичен обект, наред с още много подобни в околността. — Той махна с ръка в друга посока. — А ей там имаше обект, наречен Кладенецът на желанията, скално селище от епохата Пуебло Три с осем помещения, построени около необикновено дълбока кива. Малък обект, тривиален и маловажен. — Арагон многозначително погледна Блек. — В онзи обект анасазите с нежна грижовност бяха погребали две момиченца, увити в тъкани одежди, с огърлици от цветя и морски миди. Но не успяхме да спасим гробовете — водата прииждаше. Сега тя ги е отнесла наред с кирпича, който спояваше камъните на сградите, унищожила всички изящни артефакти.
Блек изсумтя и поклати глава.
— Някой да ми даде кърпичка.
Шлепът подмина Голямата тераса. Далеч зад нея се издигаше тъмната издатина, с която свършваше платото Кайпаровиц, недостъпно и обагрено в тъмнорозово от залязващото слънце. Корабът зави към тесен залив в пясъчниковите стени — подножието на Змийския каньон.
Щом навлязоха в каньона, водата стана по-тъмнозелена. Отвесните стени се издигаха право нагоре и в отражението трудно можеше да се определи къде свършва водата и започва камъкът. Капитанът бе казал на Нора, че почти никой не идва в този каньон — нямало къмпинги и плажове и скалите били толкова високи и стръмни, че не ставали за катерене.
Холройд се протегна.
— Четох за Кивира — посочи книгата той. — Поразителна история. Чуй това:
„Индианците чикуйе доведоха при генерала роб, когото пленили в далечна земя. Генералът го разпита с помощта на преводачи. Робът му разказа за далечен град на име Кивира. Той бил свещен и там живеели жреците на дъжда, които пазели записи за историята им от началото на времето. В този град имало голямо богатство. Обикновените съдове за маса били от най-чисто злато и каните, блюдата и паниците също били от злато, пречистено, полирано и орнаментирано. Той каза, че презирали всички други метали.“
— Аха — обади се Смитбак и с преувеличен ентусиазъм потри длани. — Това ми харесва: „презирали всички други метали“. Злато. Такава приятна дума, не смятате ли?
— Няма абсолютно никакви данни индианците анасази да са притежавали злато — отбеляза Нора.
— Ами златните паници за вечеря? — рече Смитбак. — Прощавайте, госпожо председател, но това ми звучи съвсем конкретно.