Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
На другия ден корабът почна здравата да дими. Това, виждате ли, трябваше да се очаква — въглищата, по начало безопасни, при товаренето бяха силно натрошени и приличаха на ковашки. Освен това бяха се мокрили неведнъж. Валеше дъжд, когато ги товарехме наново от понтонния кораб, а сега, по време на този дълъг курс, те се напекоха, което беше още една причина да се самозапалят.
Капитанът ни извика в каютата. Беше разстлал на масата си карта и имаше угрижен вид. Той каза:
— Брегът на Западна Австралия не е далеч, но аз възнамерявам да плавам до нашето местоназначение. Наистина сега е месецът на ураганите, ала ние все пак ще държим курс към Банкок и ще се борим с огъня. Никакво връщане назад вече, ако ще всички да се опечем. Ще се помъчим най-първо да задушим този проклет огън, като отстраним притока на въздух.
И се помъчихме. Запушихме здраво всички отвори, но корабът пак продължи да дими. Този дим излизаше от невидими пролуки, минаваше през прегради и капаци, по неизвестен начин се просмукваше навсякъде на тънки нишки като невидима паяжина. Той проникна в каютата, в бака, отрови надпалубните постройки, усещаше се дори на гротреята. Бе ясно: щом димът излиза, значи има достъп на въздух. Това ни обезсърчаваше. Огънят не искаше да загасне.
Решихме да пробваме с вода и отворихме люковете. Грамадни облаци дим — белезникави, жълтеникави, гъсти, черни, задушливи — се издигнаха чак до върховете на мачтите. Екипажът отстъпи на кърмата. После вятърът отнесе отровния облак и ние се върнахме и продължихме работа; сега димът струеше не по-гъст от този, който бълват фабричните комини.
Нагласихме нагнетателната помпа, развихме маркуча и след малко той се спука. Беше толкова стар, колкото и корабът — допотопен маркуч, който не се поддаваше на ремонт. Тогава почнахме да черпим вода със слабата бакова помпа, да вадим вода с кофи и по този начин успяхме навреме да излеем потоци от Индийския океан в главния люк. Ярката струя проблясваше на слънцето, падаше върху пласт бял къдрав дим и изчезваше върху черната повърхност на въглищата. От люка се издигаше пара заедно с дима. Леехме в люка солена вода сякаш в бъчва без дъно. Такава беше съдбата ни на този кораб — ту да изпомпваме от него вода, ту да наливаме в него; преди извличахме вода, за да не потънем, сега отчаяно я наливахме, за да не изгорим.
А корабът пълзеше напред — стори го или умри — при ясно време. Небето беше удивително чисто и лазурно; морето — синьо, гладко, бистро — блестеше като скъпоценен камък; то се разстилаше чак до хоризонта, сякаш цялото земно кълбо се бе превърнало в огромен сапфир, приел формата на планетата. И по блестящата повърхност на великите спокойни води „Юдея“ се движеше незабележимо, обвита в гъсточерните пари, вървеше сред ленивия облак, който бавно и леко плуваше, носен от вятъра — сред отровния облак, оскверняващ великолепието на морето и небето.
През всичкото време ние, разбира се, не видяхме никакъв огън. Товарът тлееше някъде на дъното. Веднъж Махун, когато работехме рамо до рамо, каза със странен присмех:
— Сега баркът да беше започнал да тече хубавичко, както онзи път, когато излязохме от Ламанш, пожарът щеше да се прекрати. Прав ли съм?
Аз забелязах неуместно:
— А помните ли плъховете?
Гасяхме пожара и управлявахме кораба така грижливо, сякаш нищо не бе се случило. Стюардът готвеше и ни прислужваше. От останалите дванайсет души осмина работеха, а четирима почиваха. Работеха всички, в това число и капитанът. На кораба се установи равенство и ако не мога да го назова „братство“, бих казал поне „добри отношения“. Понякога някой, изливайки в люка кофа вода, извикваше: „Да живее Банкок!“, а останалите се смееха. По-често обаче бивахме мълчаливи и сериозни и изпитвахме жажда. О, каква жажда изпитвахме! А водата трябваше да се изразходва разумно. Дажбите бяха строго ограничени. Корабът димеше, слънцето жареше… Подайте бутилката.
Опитахме всичко. Помъчихме се дори да разкопаем въглищата и стигнем до огъня. Никакъв резултат, разбира се, не постигнахме. Човек не можеше да остане долу повече от минута. Махун, слязъл пръв, припадна и морякът, който отиде да го измъкне, също припадна. Изтеглихме ги на палубата. После долу скочих аз, за да покажа колко лесно става това. Дотогава те вече набраха опит и си позволиха удоволствието да ме изтеглят с кука, вързана за четката, с която миехме пода. След това нямах никакво желание да сляза за лопатата, останала долу.