Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Населението на Фалмът живее от злополуките в морето и несъмнено изпита радост, като ни видя. Гладна тълпа корабни дърводелци наточи длетата си, щом съзря голия скелет на кораба ни. И кълна се в бога, тя здравата ни оскуба. Предполагам, че собственикът на кораба и без това е бил в трудно положение. Ние без друго закъснявахме. После бе решено да разтоварим част от въглищата и запушим пролуките над ватерлинията. Извършихме това, приключихме с ремонта, отново натоварихме въглищата, наехме нов екипаж и отплавахме — за Банкок. Към края на седмицата пак се върнахме. Екипажът заяви, че не желае да пътува за Банкок — сто и петдесет дена на такава черупка, където осем часа от двайсет и четири се налагаше да изпомпваме вода. И в морските бюлетини отново се появи краткото съобщение:
„“Юдея". Барк. От Тайн за Банкок; товар — въглища; върнал се във Фалмът поради теч; екипажът отказва да изпълни задълженията си."
Пак задържане, пак кърпеж. Собственикът на кораба дойде за един ден и заяви, че „Юдея“ е в отлично състояние. Клетият стар капитан Биърд от грижи и унижения бе заприличал на сянка. Не забравяйте, че беше шейсетгодишен и за пръв път командуваше кораб. Махун каза, че смята тази работа за крайно нелепа и че тя ще свърши зле. Аз обичах сега кораба повече от всякога и страшно ми се искаше да плавам за Банкок. Банкок! Вълшебна дума, чудесна дума. Никаква Месопотамия не можеше да се мери с него. Не забравяйте, че бях на двайсет години, за пръв път служех като втори помощник и Изтокът ме очакваше.
Потеглихме с новия екипаж — третия — и застанахме на котва на външния рейд. Корабът течеше по-силно откогато и да било. Сякаш проклетите дърводелци на свой ред бяха пробили в него дупка. Този път дори не излязохме от рейда. Екипажът просто отказа да работи на брашпила.
Върнаха ни на буксир на вътрешния рейд и станахме в известен смисъл забележителност на града. Показваха ни на новопристигналите:
— Ей този барк, който отива за Банкок, стои тук вече шест месеца… три пъти как се връща обратно…
В празнични дни хлапаците подвикваха от своите лодки: „Ей, Юдея!“ И ако се покажеше някоя глава, изкрещяваха: „Накъде? За Банкок ли?“ — и ни се присмиваха.
Бяхме останали на борда само трима. Бедният стар шкипер стоеше все в каютата си. Махун пое кухнята и неочаквано прояви истински френски гений в приготвянето на вкусни ястия. Аз апатично следях за такелажа. Превърнахме се в граждани на Фалмът. Познаваше ни всеки притежател на магазин. В бръснарницата или при търговеца на тютюн ни питаха фамилиарно: „Смятате ли, че някога ще стигнете до Банкок?“ През това време собственикът, застрахователите и фрахтовачите се караха в Лондон, а ние продължавахме да си получаваме заплатите… Подайте бутилката.
Това беше ужасно. Това бе по-лошо, отколкото да изпомпваш водата, борейки се за живота си. Сякаш бяхме забравени от целия свят, не принадлежахме никому, никъде не можехме да отидем; сякаш бяхме омагьосани и обречени да живеем вечно в този вътрешен рейд, за да влезем в устата на цели поколения крайбрежни скитници и безчестни лодкари. Получих заплатата си за три месеца и петдневен отпуск и веднага заминах за Лондон. Щях да пътувам цял ден, докато стигна дотам, и после цял ден обратно, но това не ми попречи да похарча за три дена всичките пари. Не знам какво ги направих тези пари. Помня, че ходих на мюзикхол, закусвах, обядвах и вечерях в един първокласен ресторант на Риджънт Стрийт и се върнах в уреченото време само с пълно събрание на съчиненията на Байрон и пътническо одеяло от заплатата за трите месеца. Лодкарят, който ме откарваше на кораба, ми рече: „Ей, мислех, че сте оставили тая вехтория. Тя никога не ще отиде в Банкок.“ „Много знаеш ти“ — отвърнах пренебрежително, но неговото пророчество никак не ми хареса.
Изведнъж се появи с всички пълномощия някакъв човек, сигурно агент. Той имаше червено лице, неукротима енергия и весел нрав. Отново се върнахме към живот. Доближи ни понтонен кораб и взе товара ни, а после се отправихме в сухия док, където свалиха медната обшивка. Нищо чудно, че баркът течеше. Бедният; напрегнал се пряко сили по време на бурята, той, сякаш отвратен, бе изплюл всичките кълчища от долните си шевове. Отново го запушиха, отново го обшиха с мед и той стана непромокаем като бутилка. Върнахме се при понтонния кораб и пак приехме товара.