Лотос за мис Куон

Когато Нан си отиде, Джафи си спомни, че трябва да почисти пистолета си. Пистолетът му вдъхваше сигурност.

Беше взел два малки диаманта от тенекиената кутийка, беше ги увил в парченце вестник и те стояха в джоба на ризата му. Поколеба се дали да остави останалите диаманти в стаята, но реши, че е много рисковано и пъхна кутийката в джоба на панталона си.

Докато въртеше педалите по пътя към Биен Хоа, той си повтаряше историята, която бе решил да разкаже на Блеки. Беше сигурен, че във вестниците няма да пишат нищо за диамантите. Много му се искаше да знае каква точно ще е тяхната версия и какво знае полицията или поне какво подозира. Трябваше да внимава с Блеки. От една страна, не трябваше да му дава повод да мисли, че му няма доверие, а от друга страна, не можеше да му каже истината.

Първият половин километър пътят беше пуст. През цялото време внимаваше дали не идват коли, дали няма някакво съмнително раздвижване в гората.

В един момент се изплаши много, когато един бивол изрева край него и се изправи в мочурището, където се бе излегнал. По-късно видя фаровете на кола и скочи от велосипеда, дръпна се от пътя и залегна в мократа трева, докато автомобилът изтрополи край него.

Ако не се броят биволът и колата, пътуването до храма бе съвсем спокойно и Джафи пристигна в един без двайсет.

Храмът бе разположен в двор, ограден с високи, полуразрушени стени. Намираше се на двеста метра от главния път и тясната алея, която водеше към него бе цялата в дупки, обрасла с бурени и трева. Мястото бе много удобно за среща, защото Блеки Ли можеше да вкара колата си в двора и тя щеше да остане скрита зад оградата.

Джафи избута велосипеда си нагоре по стръмната алея и когато се приближи до входа на храма, той се отклони във високата трева и прикри велосипеда си в нея. Приближи се до храма и надникна вътре. Бе твърде тъмно, за да може да различи нещо. Реши да чака Блеки навън. Нямаше желание да влезе вътре, в нажежения мрак и, не дай боже, да настъпи някоя змия.

Намери един гъсталак, зад който можеше да се скрие и едновременно с това да наблюдава главния път и алеята, която водеше към храма.

Точно в един часа той видя фаровете на приближаваща кола. Голямата американска кола на Блеки Ли подскачаше и се подрусваше по неравния, тесен път.

Джафи видя, че той идва сам и се отпусна. Осъзна, че докато колата приближаваше, той бе сграбчил дръжката на пистолета.

Видя как колата мина през входа и влезе в двора на храма, след това се изправи и тръгна към Блеки Ли, който излизаше от нея.

— Ще говорим в колата — каза Джафи, заобиколи колата и седна на мястото до шофьора, докато Блеки, след известно колебание, се върна обратно зад волана.

Блеки бе решил да слуша, без да говори много-много. Не искаше американецът да знае, че той вече е получил някаква допълнителна информация по този въпрос. Щеше да бъде по-интересно и много по-полезно да види какво има да каже американецът и да прецени дали ще лъже или не.