Тайните на Марсилия

Цветарката беше неприятно изненадана. Събрала молитвено длани, повтаряше през сълзи:

– Какво ще правим, какво ще правим сега?

Гледаше чичо си с надеждата, че ще го накара да говори. Ревертега погледна съчувствено двамата младежи. Явно в него започваше вътрешна борба. Най-после се обърна към Мариус:

– Слушайте, господине, професията не ме е превърнала в коравосърдечен и безчувствен към болката на добрите хора човек... Вече ви казах защо продавам свободата на брат ви. Но не бих искал да смятате, че съм воден единствено от любовта към парите... Ако някои обстоятелства в този момент ви пречат да ми помогнете, това не значи, че не съм готов да отворя вратите на господин Филип... По-късно, когато можете, ще ми се притечете на помощ и ще ми дадете петнадесетте хиляди франка.

При тези думи Фин плесна с ръце. Хвърли се на врата на чичо си и го разцелува. Мариус остана сериозен.

– Аз не мога да приема жертвата ви – намеси се той. – И без това се упреквам, че ви отклоних от дълга ви. Не искам повече да утежнявам съвестта си, обричайки ви на мизерия и глад.

Цветарката се обърна към него почти разгневена:

– Ах, мълчете! Трябва да се спаси господин Филип... Желая това... Впрочем нямаме нужда от вас, за да отворим вратите на затвора... Елате, чичо! Ако господин Филип се съгласи, брат му нищо няма да може да каже.

Мариус последва девойката и тъмничаря, които се отправиха към килията на затворника. Бяха взели със себе си малък фенер и се движеха бавно по коридорите, за да не привличат вниманието.

Тримата влязоха в килията и затвориха вратата. Филип спеше. Разнежен от сълзите на племенницата си, Ревертега смекчаваше колкото се може повече тежкия затворнически режим: носеше на Филип обяда и вечерята, приготвени от самата Фин, даваше му книги, дори го беше снабдил с едно допълнително одеяло. Килията бе станала обитаема и младежът не се отегчаваше в нея. Освен това знаеше, че подготвят бягството му.

Той се събуди и с вълнение протегна ръце към брат си и цве-тарката.

– Идвате да ме вземете, нали?

– Да – отговори Фин. – Облечете се бързо!

Мариус мълчеше. Сърцето му туптеше силно. Страхуваше сс, че силното желание за свобода ще накара брат му да приеме бягството, което би трябвало да откаже.

– И така, всичко е уредено – започна Филип. – Мога смело и без угризения да избягам... Дадохте ли обещаните пари?... Защо не ми отговаряш, Мариус?

Фин побърза да се намеси.

– Казах ви да побързате! – извика тя. – За какво се безпокоите?

Беше взела дрехите на младежа и му ги хвърли, после каза, че ще изчака в коридора. Мариус я спря:

– Простете, не мога да оставя брат си в неведение за нещастията ни.

И въпреки нетърпението на Фин отново разказа за пътуването си в Марсилия, без да дава съвети, за да предостави на брат си пълна свобода на избор.

– Но в такъв случай – изкрещя Филип – ти не си дал парите на тъмничаря!... Ние сме без нито едно су!...

Тъмничарят се приближи към тях.

– Не се тревожете за това! По-късно ще ми помогнете.