Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— А в коридорите бъка от зебри — обади се Иги саркастично.
— И внезапно от нищото избълват тонове балончета — добави Газопровода.
— След което всички започват да дъвчат сушено говеждо — вметна и Ръч.
— Да — одобри Иги и потри ръце. — Аз ще хвана една от зебрите. Гази, ти напълни всички балончета със запазения си аромат, така че хората да започнат да кашлят и да се давят. След това ще им хвърлим сушеното говеждо в очите! Ето това се казва план!
Избухнаха в смях и дори Зъба ми се ухили, докато ги оглеждах кисело.
— Просто искам да сме подготвени — обясних.
— Да, подготвени за смъртта — рече Иги.
— Никакво умиране! — сопнах му се аз. — Нито сега, нито в скоро време!
— Ами срока ни на годност? — попита Гази. — Може да се появи всеки момент. А и какво ще правим с тъпата Ейнджъл, която ни предаде?
Исках да му кажа доста неща по този повод, но сега не беше моментът.
Отворих уста, за да го обсипя с утешителни лъжи, но вратата се отвори.
Обърнахме се тревожно. Пред нас стоеше един от Белите престилки, въоръжен с папка. Прегледа бележките си и побутна очилата на носа си.
— Така — рече делово. — Трябват ми слепият и онзи, който може да имитира гласове.
Загледа ни очаквателно. Ние просто се пулехме насреща му.
— Ти да не си надрусан? — попитах озадачено.
— Аз ли? Не — отговори той объркано и потупа с химикалка по папката. — Трябва да проведем няколко последни теста.
Скръстих ръце и двамата със Зъба инстинктивно застанахме между него и останалите от ятото.
— Няма да стане — казах.
Бялата престилка ме изгледа изненадан от отказа за съдействие — очевидно не беше прочел подробно описанията ни.
— Стига. Хайде, да тръгваме — рече, като се опита да докара заповеднически тон, но постигна някакво скимтене.
— Шегуваш се, нали? — удивих се аз. — Ако нямаш автомат под ръка, няма да извадиш късмет, храбрецо.
Той повдигна вежди.
— Слушай, нека дойдат доброволно и няма да имате проблеми.
— Хм… Мисля да откажа.
— Какви проблеми? — попита Гази зад мен. — Готови сме на всичко, ако ще ни разведри от тази скука.
Бялата престилка си придаде строго изражение.
— Вижте, опитваме се да намерим различно решение от оттеглянето ви — каза той. — Може да се окаже, че сте полезни с нещо друго. След план „Наполовина“ ще оцелеят само хората, от които има полза. Всъщност по-добре да го бяха кръстили „Един на хиляда“. Ще имаме нужда от хора с полезни умения за новия строй, за Ре-Еволюцията. Съветвам ви да ни съдействате, за да разберем дали не бихте били полезни живи.
— Защото най-вероятно няма да сме особено полезни мъртви — рече Ръч замислено.
— Надали — съгласих се аз. — Е, може да ни ползват за изтривалки.
На лицето на Бялата престилка се изписа погнуса.
— Или вместо онези уреди на паркингите, които показват къде да паркират колите — предложи Иги.
Затвори очи и застина, за да ни покаже как щяхме да изглеждаме.
— И това става — приех аз.
Бялата престилка ни изучаваше ужасено.
— Не — обади се накрая, опитвайки се да запази самообладание. — Но в Китай проявяват интерес да ви ползват като оръжия.
Това звучеше интересно.
— Ами, кажи на Китай да си гледа работата — казах му аз. — Сега се омитай от тук, преди да направим изтривалка от теб.
— Елате за проби! — опита твърдия си тон за последно той.
— Ела на себе си! — казах му не по-меко.
Той се завъртя ядосано и се насочи към вратата. Гази ме погледна с въпрос: да не се ли спуснем след него и да излезем? Поклатих глава: не сега.
— Ще си платите за това — каза Бялата престилка и вдигна картата си пред автоматичната брава.
— Де да ми бяха давали по петаче за всеки път, когато съм го чувала — замечтах се аз.
52
Да де, но се оказва, че злите побъркани учени с неизчерпаеми финанси имат както средствата, така и мотивацията внезапно… да речем, да обгазят цяла стая с пленени деца птици.
При което въпросните деца птици губят съзнание, без дори да си дават сметка за това, след което се будят затворени в метална клетка посред някакво поле.
Посред нощ.
Вероятно по-прозорливите от вас са се досетили, че именно това се беше случило с нас и не си бръщолевя ей тъй, за да минава времето. На досетилите се — браво!
— У-у-у-уф-ф — изстена Гази и се размърда.
Насилих се да приседна. Нямаше никаква светлина. Дори луната и звездите бяха забулени от плътни ниско пълзящи облаци.