Хроники на звеното

- А бе брат ми, боли те куро, к’во ги мислиш некакви гниди дали ше живеат, или ше умрат. Боли те куро... Аре помогни да ги натоварим тея инвалиди, че пак ми се яде...

Всичко се беше развило общо за около пет минути. Герасимов извади цигара и я запали. Ръката му трепереше доста забележимо. До него се доближи госпожа Неда, която на свой ред също бе пребледняла.

- Дай ми една цигара, ако обичаш...

- Заповядай - отзова се Герасимов и след това кавалерски й я запали.

- Тези хора, тези същества... - опита се да каже цяло изречение госпожа Неда.

- Не го мисли, не го мисли, скъпа, те са друг отдел, нека си гледаме нашата работа. Така е по-лесно, повярвай ми, просто светът се е променил, скъпа...

Герасимов я прегърна през рамото, тя се сгуши в него и за момент се почувства спокойна и сигурна както някога, преди да започнат лайняните времена.

Това усещане на госпожа Неда обаче бе мимолетно, защото зад тях се чу тихо изкашляне.

Двамата се обърнаха, зад пейката стоеше спретнат мъж с модерни тъмни очила, който вежливо им се усмихваше.

- Прощавайте, разбрах, че вас трябва да попитам къде са най-хубавите зеленчуци в района...

И дилърите на „Звеното“ се върнаха към служебните си задължения.

Мечката гризли се сепна от нетипичното пляскане, което се чу от рова, ограждащ бетонната й клетка в Зоологическата градина. Надигна се и бавно се насочи натам, за да провери какъв е източникът на шума. Точно застана на ръба, когато човекът във водата се свести от студа, отвори очи и видя огромното животно, което се взираше в него. Ланеца започна да крещи като обезумял, а Арнолд, подпрял се на решетката над рова, запали пура и се загледа в отражението на пълната луна във водната повърхност, в мечката и в опитващия се да плува глупак.

Интерлюдия / В главата на Петър

Пичовете от „Звеното “ се разбират идеално. Делегирал съм на Мишо, Иво и Антон да се занимават с прекия мениджмънт, а те дават задачите по веригата. Следващото ниво също се справя отлично, двамата кикбоксьори - Павел и Драгомир, са страшни образи, само се джафкат един друг, като от комедия са, но когато стане екшън, се превръщат в машини. И другите са перфектни, Варела ми прави много добро впечатление, кораво момче е, а бе като цяло всичките ги чака сериозна кариера, защото както движим, скоро ще ни трябват още хора.

Аз главно се занимавам с прокарването на генералната линия,с посочването на следващите цели и със стратегията как да стигнем до тях. Май бандитизмът ми се отдава, защото в нашата територия всичко се развива идеално. Време е да разширявам, но преди това трябва да извървим още няколко стъпки. Разбрал съм се с един приятел на Боби Полицая да ни потренира. Радо се казва и е голяма работа - инструктор от спецчастите, истинска машина, виждал е реален военен екшън. Защото, това от отдавна си ги мисля, ако искаме да побеждаваме винаги, трябва да превъзхождаме тези, срещу които ни предстои да се изправим. Трябва да се превърнем в истински войници, да станем толкова добри, че да можем да разфасоваме всяка мутренска бригада, която ни застане на пътя. Ето затова съм се разбрал с бившия командос да ни научи как да се държим в реална бойна ситуация - как да се движим, как да стреляме, как да мислим. Той каза, че бая зор ще видим, да сме се подготвели за кошмар, така каза, но аз съм напълно съгласен с думите на Ричард Марчинко: „Колкото повече пот лееш в тренировките, толкова по-малко кръв ще лееш в боя “, и съответно нашата изискана компания скоро я очакват много забавни моменти.