Хроники на звеното

Герасимов запали цигара и прибра парите от току-що проведената транзакция в чантичката колан, която държеше на кръста си и която прикриваше с доста широчката си тениска на „Пантера“, която беше с щампа на корицата на албума „Vulgar Display of Power“. Тениската беше нова, чантичката също, защото предишния ден, когато онези гамени го бяха обрали и понабили, бяха скъсали любимата му на „Сепултура“ и бяха отрязали каишките на старата чанта, за по-бързо, прибирайки и нея заедно с дневния оборот, който изобщо не беше малък. Не беше пострадал сериозно, а и Мишо, внукът на приятеля му Георгиев, веднага бе отърчал до аптеката и му беше купил мехлем, който значително бе облекчил болката в подутото му и посинено око. Тишърт и нова чанта веднага му дадоха, той дори видя, че в багажника на Мартин, момчето, което се занимаваше с доставките, има цял кашон с метал тишъртки с къс или дълъг ръкав. Ето, например Неда беше с тениска на „Антракс“, която много й отиваше.

Той й се усмихна, но не се доближи до нея, защото така работеха двамата, от разстояние, такава беше системата - един взема парите, друг дава материала. Тя не му обърна внимание, вглъбена отново в плетката си, но той смяташе да я покани отново на вечеря тези дни. Последния път си бяха прекарали много добре в руския ресторант на „Славянска“.

Мислите му бяха прекъснати от силен клаксон на кола. (В този момент Долф, който тъкмо отново се беше унесъл, се стресна и си удари силно главата в тавана.) На паркинга, който се намираше близо до площадката, беше спрял голям черен мерцедес и от него излязоха типчетата, дето го бяха били и обрали. Единият, водачът, едър и русоляв и с поне пет дебели златни ланци на врата, беше облечен с грозен електриковосин потник и широко долнище на анцуг със съмнителната марка „Рийбак“; другите двама бяха дребни и невзрачни, типичен антураж. Борческото трио подмина астрата с братята, без въобще да ги забележи, и се насочи към Герасимов. В този момент вратите на колата се отвориха и оттам не без усилия се измъкнаха братята, които тръгнаха след борчетата. Според уговорката Герасимов трябваше да им покаже за кого става дума, но всичко беше толкова очевидно, че нямаше нужда. Ланеца вървеше стремително, беше се откъснал на около пет метра пред колегите си и въобще не усети как Долф и Силвестър ги застигнаха и ги приспаха с по една балтия в тиквите. Така и не разбраха какво им се случи. Ланеца още повече се засили към Герасимов, явно първо щеше да бие, а после да говори, както всъщност си беше прието в тези среди. Предишния ден беше казал: „Ти вече работиш за мене, дядка, за мене, аз ш’ти носим материала, а ти ш’ми се отчиташ. После, ако съм доволен, моем ти метнем и некой лев, ма ти си имаш пенсия и не ти требат пари. Кажи на твоите, че тука е мое вече, да не се появяват, та да не берат ядове.“