Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
В този ред на мисли ще трябва да си набавим повече оръжие, защото сега сме слабо въоръжени, железата, които имаме, са крайно недостатъчни. Спас, той е стабиляга от моето доджо, каза, че има някакъв контакт. Сега, като сме влезли в тази игра, ще се чувствам много по-сигурен, ако не съм въоръжен с някакво пистолетче, а държа в ръката си калашник. Както са казали франсетата, „на война като на война“. Уверен съм, че ситуацията, в която се намираме, скоро ще се промени, и аз искам, ако нещо ще се дъни, то да не се дължи на факта, че сме били недостатъчно подготвени или ни е липсвала огнева мощ.
Четвърта глава - Здрасти на оръжията
Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; и който няма кесия,
нека продаде дрехата си и да си купи нож.“
Лука 22:36
Глупостта е движещата сила на историята.
Станислав Лем
(Действието се развива няколко месеца преди смъртта на Акулата, Ромео и Касапина.)
„Да се таковам в нинджата“, мислеше Спас, докато гледаше отражението си в огледалото. Долф всъщност му беше избил не три, а четири зъба, просто последният не беше паднал веднага. И болеше, да си ебе мамата. От предишния ден, когато беше изял тупаницата, беше издъвкал цяла опаковка аналгин, което малко облекчаваше болката, но не и унижението от факта, че една селска каяна го беше джустирала, сякаш без да обърне капчица внимание на блока, който беше направил, за да спре удара. Широко озъбен, Спас тъжно анализираше новата си фасада. „Повече от десет години тренировки, и к’во - идва една горила, бааам и в стил „Бъд Спенсър“ ти вкарва оградата в гърлото. Ташак! Пълна простотия!“. Метна още два аналгина и ги задъвка със здравите зъби от лявата част на устата си. „Майната им на шибаните зъби“, отсече той, изпика се мощно за изпроводяк, пусна водата и потегли към другия край на Мордор, където имаше среща с Дидо - стар приятел от ученическите години, който преди няколко месеца му бе споменал, че се занимава с намиране на стоки, от онези, които ги няма по магазините. Преди да излезе от Офиса зад ресторанта, отиде до Мишо, който държеше ключа от касата, за да вземе кеш. Не може да се пазаруват ютии без кеш, я!
- Къде си бе, усмивка? - грейна Мишо, когато го видя. - Кажи, батенце, какво мога да направя за теб, как мога да съм ти полезен? Да ти покажа как се прави гард на първо време, а?
- Мноо смешно. Да те видим теб как ще се оправиш, като ти надене некоя такава балтия...
- Аз ще се оправя, батенце, по-добре от теб, сигура, защото няма да й се правя на Жан-Клод ван Дам на двуметровата горила и да й стоя централно, а ще гледам нещо да я излъжа и да я прееба, каратистчето ми - разсмя се Мишо. - Не бе, ебавам те, тези са си природни бедствия, няма как да се оправиш, освен ако не ги подкараш курвенската от самото начало...
- Мдааа, прав си тука, ще знам вече - каза Спас, леко фъфлейки, защото четири избити зъба са си фактор за говоренето. - Дай ми кеш, че трябва да ходя на пазар за железа до един мой човек.
Мишо отвори едно от чекмеджетата на старото дървено бюро и Спас видя, че там са надиплени яко пачки. Михаил взе две и му ги подхвърли.
- Заповядай, Усмивка. Хубави железа да ни вземеш, че скоро ще ни потрябват, имам чувството аз...
Дидо живееше наистина на майната си - пет часа път с камили, а Спас беше пишман шофьор, та на няколко пъти за малко да направи леки ПТП-та, а един път май и тежко, ама му се размина.