Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
— Така, Хари.
— Тъй че, предполагам, онази година аз всъщност трябваше да стана световен шампион, не смяташ ли?
— Не бих оспорил подобно заключение — отвърна Едуард.
— В онзи велик ден, Ръсти, когато напрежението беше невероятно, аз го победих честно и почтено.
Стоях в безмълвно недоумение, че и този път Едуард Шримптън не пожела да възрази.
— Някой път трябва пак да поиграем като едно време, Ед — продължи дебелакът. — Би било забавно да видим дали ще можеш да ме биеш сега. Предупреждавам те, Ръждивке, че понастоящем малко съм поръждясал18. — Той се засмя гръмко на собствената си шега, но лицето на съпругата му остана безизразно.
Запитах се колко ли време щеше да мине до появата на петата мисис Нюман.
— Радвам се, че се видяхме, Ед. Всичко хубаво.
— Благодаря, Хари — усмихна се Ед.
Нюман и съпругата му излязоха от трапезарията. Кафето ни бе изстинало, тъй че си поръчахме нова каничка и когато налях по чаша за двама ни, Едуард се приведе към мен заговорнически и прошепна:
— Разполагам със страхотна история за издател като вас — рече той. — Имам предвид истината за Хари Нюман.
Наострих слух, очаквайки да чуя неговата версия за онова, което в действителност се бе случило в нощта на онзи предвоенен шампионат по табла, състоял се преди повече от трийсет години.
— Сериозно? — попитах невинно.
— О, да — отвърна Едуард. — Не беше толкова просто, колкото може би ви се е сторило. Точно преди войната Хенри бе предаден от своя бизнес съдружник, който открадна не само парите му, но и съпругата му. Колкото и да беше слаб и изчерпан, той спечели клубния шампионат по табла, остави зад гърба си всички неприятности и противно на очакванията, осъществи победоносно завръщане на върха. И знаете ли, днес притежава състояние. Не сте ли съгласен, че от това може да излезе страхотна история?
Връзка за една нощ
Двамата се запознаха, когато ги сложиха да седят един до друг в училище — обстоятелство, предизвикано от една-единствена причина — имената им Томпсън и Таунсенд фигурираха едно след друго в училищния дневник. Скоро станаха най-добри приятели — отношения, които на тази възраст превъзхождат по сила всякаква брачна обвързаност. След като изкараха изпита за типа средно образование, двамата продължиха в местната класическа гимназия, без някой Тимпсън, Тули или Томлинсън да ги раздели. След седемгодишно обучение във въпросната образователна институция двамата достигнаха възраст, в която всеки от тях трябваше или да тръгне на работа, или да отиде в университет. Те се спряха на второто под предлог, че ходенето на работа трябва да се отлага до последния възможен момент. За щастие и двамата притежаваха достатъчно ум и вродени способности, за да бъдат приети в университета „Дърам“ със специалност „Английски език“.
Студентският живот се оказа не по-малко благодатен за общуване от началното училище. И двамата си падаха по английския, тениса, крикета, хубавата храна и момичетата. За щастие в последното от тези пристрастия разликите между тях се изразяваха само в подробностите. Висок шест фута и два инча (188 см), слаб и елегантен, с тъмни къдрави коси, Майкъл предпочиташе високи, надарени блондинки със сини очи и дълги крака. Ейдриън, набит младеж, пет фута и десет инча (178 см) на ръст, с прави, русоляви коси, неизменно се увличаше по дребни, крехки, тъмнокоси и тъмнооки девойки. Тъй че когато Ейдриън попаднеше на момиче, представляващо интерес за Майкъл, или обратното, без значение дали студентка или барманка, всеки от тях с радост преувеличаваше достойнствата на своя приятел. По този начин двамата заедно изкараха три идилични години в „Дърам“, получавайки значително повече от бакалавърска степен по хуманитарни науки. И тъй като никой от тях не бе впечатлил изпитната комисия достатъчно, за да пропилее още две години, разгръщайки своите теории в докторат, двамата повече не можеха да избягват реалния свят.
По почина на Дик Уитингтън19 те заминаха за Лондон, където Майкъл започна работа в Би Би Си като стажант, а Ейдриън бе назначен в международната рекламна агенция „Бентън & Боулз“ като асистент по сделки с големи клиенти. Сдобиха се с малък апартамент на „Ърлз Корт Роуд“, който пребоядисаха в оранжево и кафяво, и продължиха да водят живот на буйни и поривисти младежи, за каквито безспорно се имаха.
Прекараха още пет години в това блажено положение на ергени, след което всеки от тях се увлече по момиче, което удовлетворяваше неговите конкретни изисквания. Ожениха се един след друг в разстояние на няколко седмици — Майкъл за висока, синеока блондинка, която бе срещнал по време на тенис в клуба „Хърлингам“, а Ейдриън за слабичка тъмнокоса и тъмноока служителка във фирмата, отговаряща за сделките със „Зърнени закуски Келог“. Всеки от тях стана кум на другия и впоследствие и двамата станаха бащи на три деца, които създадоха през една година, като и в това двамата се различаваха, но, както и по-рано, само в подробностите. Майкъл се сдоби с двама сина и една дъщеря, а Ейдриън — с две дъщери и един син. Всеки от тях стана кръстник на първородния син на другия.
18
Rusty (англ.) — ръждясал, занемарен, овехтял. В случая игра на думи. — Б.пр.
19
Ричард Уитингтън — английски търговец, три пъти кмет на Лондон. Починал през 1423 г. Според легендата отишъл пеша в Лондон, когато бил тринайсетгодишен, и останал там заради призива на църковните камбани. — Б.пр.