Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Ще се бием ли? — провикна се Рена към Арлен. Сетивата им бяха извънредно изострени нощем, но и така ѝ беше трудно да разбере дали ще я чуе през трясъка на копита и писъците на полуделите за кръв демони.
— Твърде са много! — провикна се Арлен в отговор. — Ако спрем, ще ни настигнат още! Продължаваме!
По лицето му, видно като през деня за нощния ѝ взор, бе застинала обезпокоена гримаса. За него нямаше никаква опасност, разбира се. Нищо не можеше да нарани Арлен през нощта. Рена не бе толкова сигурна за себе си. Защитеното ѝ наметало не можеше да я предпази, докато се вееше зад гърба ѝ, а макар да бе изписала със защити козината на Клетва, едва ли би издържала в дълга схватка с все повечето напиращи демони. Дори в обсипаната със защити сбруя на Танцьор имаше пролуки, за да се движи по-свободно.
Ръката на Рена я сърбеше да посегне към ножа, но вместо това здраво стискаше мощния врат на Клетва. Един ядрон изщрака с челюсти току зад копитата на кобилата и получи ритник в лицето.
Защитите по копитото пламнаха и дългите зъби на ядрона се разпиляха по пътя, а чудовището отхвръкна назад.
Задоволството на Рена бързо изчезна. Клетва се препъна и наруши ритъма си за миг, а останалите ядрони бързо я настигнаха и почти я връхлетяха. Назад по пътя изританият демон спря и се надигна със залитане. Магията му вече го лекуваше. Не след дълго щеше да възобнови преследването.
Арлен пусна юздите на Танцьор, обърна се и нарисува защита във въздуха. Ненадейно се надигна вятър и ядроните по петите ѝ отлетяха назад като шума сред есенен вятър.
Усмивката на Рена бързо помръкна, когато видя колко това заклинание изтощи Арлен. Не можеше да го повтори, а демоните зад него също бяха на не повече от крачка-две. Рена се наруга наум, задето така твърдоглаво бе отказала да се упражнява с лъка.
Един от демоните се хвърли напред и със закривените си нокти остави дълги бразди в хълбоците на Танцьор, точно под сбруята, опитвайки се да събори жребеца на земята.
Танцьор наруши стъпката си, за да изрита звяра, и копитата му смачкаха черепа на демона — забавянето обаче даде време на друг демон да се покачи на древна купчина натрошен крит и да се изстреля във въздуха към Арлен.
Той се усука назад, сграбчи една от лапите и удари демона в главата с другата си ръка.
— Не забавяй! — извика, докато Клетва го изпреварваше.
Защитеният юмрук на Арлен бързо превърна лицето на демона в каша. Запокити го в другите зад него и те се запрепъваха в трупа.
— Не може да бъде! — просъска Рена.
От отсрещната страна на пътя напираше още една група демони, разстлали се по цялата му ширина. От двете му страни земята се спускаше в дълбок залесен ров. Нямаше как да свърнат.
Част от Рена копнееше да се бие. Демонът в кръвта ѝ виеше за клане, но останалият ѝ здрав разум ѝ подсказваше, че сражението е предварително изгубено. Ако не можеха да се откопчат от затварящите се клещи, навярно само Арлен щеше да доживее утрото.
Мисълта ѝ даде някаква утеха, докато се привеждаше ниско над врата на Клетва.
— Право напред — прошепна в ухото ѝ.
— Следвай ме — подвикна Арлен. Бе изсмукал сила от убития демон, макар и все още да му бе доста по-малко, отколкото тази, с която започна нощта. Скицира защита във въздуха и демоните непосредствено пред него полетяха встрани. Размаха дългото си копие, пронизвайки всеки демон, който смееше да се приближи, ала един от тях не бе достатъчно бърз и Танцьор го размаза по камъните, а в нощта лумна магически пламък. Рена последва и прегази наново злочестия демон.
Демонът навярно би се възстановил дори от тези почти смъртоносни рани, но останалите от глутницата доловиха слабостта му и за кратко се отказаха от преследването, за да пируват със събрата си. Разкъсаха бронята му с ноктите си и погълнаха плътта му.
Рена оголи зъби и за секунда си представи как се присъединява към тях, храни се с месото на демона и попива силата му.
— Гледай напред! — излая Арлен и я изтръгна от унеса ѝ.
Рена тръсна глава и се извърна от зловещата картина. Съсредоточи се в настоящето.
Сякаш почти се бяха измъкнали, ала сблъсъкът ги бе забавил достатъчно, за да дръзне един от въздушните демони да се спусне към Рена с лапите напред, за да я вдигне от седлото.
Защитите по ръцете и раменете на Рена се разгоряха и попречиха на демона да впие нокти в нея, ала силата на удара я събори от гърба на Клетва. Тя се стовари тежко върху дясното си рамо, то изпука, а в устата ѝ се смесиха пръст и кръв. Въздушният демон се изтърколи с пресекливи писъци до нея, а тя се преметна встрани, като едва избегна ноктите, щръкнали от ставите на крилете му.