Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Тръгваме си — каза Рена.
Няколко километра галопираха, преди Рена да дръпне юздите. Арлен завъртя Здрачен Танцьор.
— Продължавай нататък — каза му Рена.
— А?
— Убий нещо — поясни тя. — Още не е утрин, а ще ти трябва нещо повече от магията във въздуха, за да си проясниш главата. Не е моментът да се отпускаш.
Арлен килна глава встрани и отново се поусмихна с крайчеца на устата си.
Рена не се поддаде. Посочи към равнините край пътя.
— Тръгвай.
Той кимна и пое през високата трева. Рена почака да се скрие от поглед и обърна Клетва откъдето бяха дошли.
Нямаше много време, но не ѝ беше нужно. Дървесният демон, който беше видяла преди няколко минути, още се спотайваше край дебелото дърво, което го бе скрило от взора на Арлен.
Клетва спря досами дървото, надигна се и размаха защитените си копита, като запрати демона на земята изпотрошен.
Рена се смъкна от коня и извади ножа на Харл.
Арлен се пришпорва твърде много.
Демонът се мяташе на земята, а магията му вече го лекуваше. След мигове щеше да е отново готов за атака, но той нямаше толкова. Бронята на горските демони всъщност беше дебелата им възлеста кожа, а отдолу се подаваха тежки костни пластини. Браздите между пластините бяха уязвимото им място. Рена изряза костните пластини от гръдния кош на демона и извади сърцето му, преди още чудовището да замре.
Щеше да продължи да лекува, докато не се просне мъртъв. Все иска да си даде живота за тоя и оня, този Арлен Бейлс. Нищо не се е променило през всичките тия години.
Сякаш Арлен почти се ядосваше, че не си намира демон, достатъчно силен, за да го убие, нито бреме, достатъчно тежко, за да го пречупи. Все търсеше красианската смърт.
Рена отхапа от сърцето на демона. Беше отвратително и горчеше, покрито с мазни черни съсиреци, почти твърде жилаво, за да го сдъвче. Нещо се пукна в къса, който Рена бе отхапала, и още по-ужасна течност бливна на езика ѝ. Сякаш не можеше да съществува по-гаден вкус, но тогава Рена повърна в устата си, стомашните ѝ сокове се смесиха с полусдъвканото парче сърце и смрадта нахлу в носа ѝ. Копнееше да изплюе отвратителното нещо в устата си и да позволи на стомаха си да се разбунтува на воля, но вместо това стисна зъби.
Ако Арлен не се убие тук, ще потърси Ядрото, а няма да му дам да ходи сам. Обещах му да остана с него и да не го бавя.
Рена преглътна, а от очите ѝ рукнаха сълзи. Прие кошмарния вкус, надви го, както бе надвила Клетва, забравяйки всичко — държеше се, докато стомахът ѝ се успокои. После отхапа отново.
Когато Арлен се върна, тя се беше окопитила, а той бе възстановил сиянието си. Нямаше ги тъмните кръгове, а движенията му бяха отново прецизни и ловки. Кръвта му гореше. Чуваше го в дишането му, виждаше магията около него, а с нея и мъчно потиснатия нагон.
И тя се чувстваше така. С усилия успяваше да се съсредоточи върху защитите, които изписваше по петнистата козина на Клетва. Кобилата я шибаше с опашката си, но не я хапеше и не се отдръпваше.
— По-силен ли се чувстваш? — попита Рена.
Той кимна.
— Но все още не съм съвсем наред, като че едновременно презареден и изтощен. Но съм наред. Имаме още много яздене, а не искам да спираме, преди да стигнем до Хралупата. — Посочи напред. — Този път ще ни отведе до Пътя на Старо могилово. Спрели да го използват преди около деветдесет години, когато ядроните унищожили крепостта навръх могилата. Би трябвало да ни отведе право към Хралупата. Утре вечер ще яздим без почивка и на обяд на следващия ден ще сме там.
Рена кимна.
— Колко ти е важна тая Лийша Пейпър?
Арлен вдиша ритмично три пъти, най-сигурният знак, че приема и преодолява някакво чувство или спомен, но по нищо не личеше какво.
— Лийша Пейпър е билкарката на Хралупата, но по-скоро е като Силия Безплодната от Потока. Когато каже на някого да скочи, той я пита колко високо. Ханджията в Речен мост каза, че Джардир я е отвлякъл и я е насилил. Искам да разбера така ли е. Да му хвана дирите, ако мога. Ако наистина я е докоснал с пръст, ще го убия.
Рена се усмихна.
— Нямаше да си мъжът, когото обичам, ако не би го направил. А за това, дето е сторил с теб… Искам и аз да участвам.
— Недей, Рен. Не можеш да се мериш с него независимо какво си мислиш, че си научила. Джардир се бие с демони, отпреди да се родим.
Рена сви рамене.
— Още не си ми отговорил на въпроса. Не те питах коя е Лийша Пейпър. Попитах колко ти е важна. Красианците, чувам, насилвали много жени. Защо тази ще те върне чак в Хралупата?