Дневната война

Пролог

Иневера

300 г. СЗ

Иневера и брат ѝ Соли стояха на слънце. Между босите си стъпала всеки бе поставил рамката на кошница и пъргаво я обръщаше, а пръстите им сръчно сплитаха палмовите листа. Денят напредваше и в малкия им дюкян бе останала само тясна ивичка сянка. Майка им, Манвах, седеше под нея и плетеше своята кошница. Докато работеха, купчината жилави листа от финикова палма между тях намаляваше равномерно.

Иневера беше на девет, Соли — почти на осемнайсет и вече с одеждите на пълноправен дал’шарум, още наситеночерни от скорошното боядисване. Бе ги заслужил преди по-малко от седмица и седеше на рогозка, за не ги оцапа неизменният прах на Великия базар. Беше охлабил робата си около врата така, че под нея се виждаше гладкият му мускулест гръден кош, лъснал от пот.

Помаха си с едно листо.

— На Еверам топките! С тая дреха е горещо. Ще ми се още да можех да излизам само по бидо.

— Ела на сянка, ако искаш — каза Манвах.

Соли цъкна с език и поклати глава.

— Това ли очакваше? Че ще се върна в черно и ще започна да ви командвам като…

Манвах се позасмя.

— Просто се уверявам, че още си милото ми момче.

— Само с теб и скъпата ми сестрица — уточни Соли и се пресегна да разроши косата на Иневера. Тя му плесна ръката, ала с усмивка. Със Соли наоколо винаги имаше усмивки. — С всички останали съм зъл като пясъчен демон.

— Пф…! — и Манвах махна с ръка, но Иневера се замисли. Беше видяла какво стори с двете маджахски момчета, които я закачаха на пазара като по-малка.

Иневера довърши кошницата и я постави на една от многото купчини край тях. Преброи ги набързо.

— Още три и ще сме изпълнили поръчката на дама Баден.

— Може би Кашив ще ме покани на увеселението по случай Новолунието, когато дойде да ги вземе — рече Соли.

Кашив беше кай’шарум на дама Баден и аджин’пал на Соли, воинът, с когото, вързани за стълб, се бяха сражавали рамо до рамо през първата си нощ в Лабиринта. Говореше се, че двама мъже не биха могли да споделят по-крепка дружба.

Манвах изсумтя.

— Ако те покани, дама Баден ще те издокара целия гол и намазан с масло и ще отпразнуваш Новолунието, като отвориш младата си луна отзад за дъртите му блюдолизци.

Соли се засмя.

— Чувал съм, че старите няма какво да ги мисля. Повечето само гледали. Но по-младите, със стъклениците масло на коланите си… — Въздъхна. — Така или иначе, Гераз е сервирал на последната забава на дама Баден и ми каза, че даматът му е дал двеста драки. Това си струва малко болки отзад.

— Да не те чуе баща ти — предупреди го Манвах. Очите на Соли се стрелнаха към завесата, делящата дюкяна от покоите на баща му, където сега той спеше.

— Ще разбере рано или късно, че синът му е пуш’тинг — каза Соли. — Няма да се оженя за някое клето девойче само за да пазя тайната.

— Че защо не? — попита Манвах. — Ще може да прави кошници с нас, а и толкова ли ще е ужасно да ѝ дадеш няколко деца, а на мен — внуци?

Соли направи кисела физиономия.

— Ще почакаш Иневера за това. — Погледна към момичето. — Утре е Хану Паш, сестрице. Може би дама’тингите ще ти намерят съпруг!

— Не сменяй темата! — Манвах го плесна през ръката с едно листо. — Би се изправил срещу демони в Лабиринта, но не и срещу това между краката на жена?

Соли отново сбърчи нос.

— Поне в Лабиринта съм обграден от силни потни мъже. А и кой знае? Може би един от даматите пуш’тинги ще ме хареса. Силните като Баден взимат любимите си шаруми в личната си свита и ги пускат да се бият само по Новолуние! Представи си, само по три нощи на месец в Лабиринта!

— Пак са три нощи повече от нужното — измърмори Манвах.

Иневера се обърка.

— Лабиринтът не е ли свято място? Велика чест?

Манвах изпръхтя и се върна към плетенето. Соли дълго време я гледа с прибулен поглед. Усмивката му се стопи.

— Лабиринтът значи свята смърт — рече брат ѝ накрая. — Който загине там, отива направо в Рая, но аз още не съм се разбързал за среща с Еверам.

— Извинявай — каза Иневера.

Соли тръсна рамене и усмивката му мигом се завърна.

— По-добре не ги мисли тези неща, сестрице. Лабиринтът не е твое бреме.

— Всяка жена в Красия носи това бреме, сине — каза Манвах, — независимо че не се бием до вас.