Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Рена вдигна глава към слънцето и се усмихна.
Силата вече е под кожата ми. И расте, колкото повече ям. Няма да те бавя, Арлен Бейлс. Скоро ще трябва ти да ме настигаш.
— Е, разкажи ми за Хралупата — рече на глас. — И там ли мислят, че си Избавителя?
Арлен въздъхна.
— Най-вече там. Преди две години Хралупата на дърваря беше почти с размерите на Южна стража. Но миналата година премина треска и ги натръшка половината. Някой болен изпуснал лампа в хана, огънят се разпространил бързо и нямало кой да го пребори. Не след дълго заминали и защитите.
Рена си представи бедствието и заскърца със зъби. Осъзна, че стиска костената дръжка на ножа си и с цялата си воля се принуди да я пусне.
— Мама все казваше, че злото не идва само.
— Честна дума — каза Арлен. — Отидох на следващия ден и намерих повече от стотина мъртви, а половината от останалите — прострени на земята. Докато дойде нощта, защитих брадвите им и научих тези, които се крепяха, как да се бият. Прибрахме останалите в Свещения дом и застанахме отпред. Мнозина загинаха онази вечер, но преди това им дадоха да се разберат на демоните, а повече от половината още стояха на крака на заранта. Построихме града наново, оформихме пътищата и къщите като голяма защита. Никой демон не може да пристъпи в Хралупата, дори княз.
Рена изсумтя.
— Май си им устроил жонгльорско представление. Като че ли искаш да те мислят за Избавителя, поне малко.
Лицето на Арлен поморавя.
— Това е последното, което искам да си мисли който и да било. Докато го чакаме този Избавител, се крием зад защити вече повече от триста години.
— Да, ама няма к’во повече да чакаме, нали? — попита Рена. — Защитения дойде да ни спаси.
Арлен се намръщи, но Рена махна с ръка.
— О, стига! Шамаросваш всеки, който ти се кланя и ти вика Избавителя, ама също толкова се дразниш, ако хората не рипат на всяка твоя думичка.
Арлен отстъпи назад, засегнат, но Рена не свали очи от неговите. Накрая той се подсмихна безпомощно и сви рамене.
— Не мога да отрека, че така се върши работа, Рен. А има много работа за вършене. Хората си нямат представа какво ще ги сполети при следващото Новолуние, а нямам време да ги дундуркам.
Рена се усмихна.
— Не споря, просто искам да си честен пред себе си.
Бърза като див заек, тя се стрелна напред и го целуна по защитената буза.
Яздеха още известно време, преди да свърнат от Пътя на Старо могилово, напред по гъсто обрасъл вестоноски път. Късно следобеда стигнаха до още един, от добре отъпкана пръст. На кръстовището се намираше голямо разчистено и добре защитено място за бивак.
— Хм. — Арлен скочи от Здрачен танцьор и отиде да огледа защитите. — Малко нескопосани, но са здраво изписани, силни. Дарси Кътър ги е чертала. — Изсумтя. — Хралупата явно се разраства като горски пожар, ако вече са стигнали толкова на север.
— Слънцето пада — каза Рена и охлаби ножа в канията му, докато през пръстта започна да се процежда магия и да се просмуква в гъстите полегати сенки, където се отваряха проходите от Ядрото. — Да тръгваме.
Арлен поклати глава, отново без да я поглежда.
— Не, ще спрем тук.
— Няма всяка нощ да се крием зад защити заради онова снощи — изръмжа Рена.
— Не те и карам — каза Арлен.
— Тогава тръгваме.
— Къде? Точно където трябва сме.
Намери запасите от дърва на бивака и се зае да стъкми огнището. Продължаваше да не я поглежда, но в движенията му се долавяше някакво самодоволство, сякаш си играеше на нещо.
У Рена пламна гняв и с крайчето на окото си тя забеляза спираловидните струйки магия, които се вливаха в нея. Още щом зърна това, потокът секна и колкото и Рена да опитваше, не можеше да го отприщи отново.
Още повече се ядоса, докато наблюдаваше Арлен с огъня, горд като котка с мишка между зъбите. Магията за него бе като дишането, ала не и за нея. Защо?
Не съм яла достатъчно. Има още накъде.
— Отивам на лов — каза тя.
Арлен сви рамене.
— Нека първо хапнем.
На Рена ѝ се прищя да го удари по голото теме. Стисна юмруци, докато по дланите ѝ не изби кръв. Искаше да разкъсва, да…
Спря се. През нея пулсираше магия, първична и могъща, и разбуждаше щенията ѝ, превръщаше ги в бури.
Може би вече съм яла твърде много.
Рена вдиша дълбоко, отново и отново, равномерно, по красиански, както Арлен я бе научил в уроците по шарусахк. Юмруците ѝ бавно се отпуснаха, а сърцето ѝ спря да блъска в гърдите, е, поне се позабави. Силом слезе от Клетва, за да я разреши и да я проводи към по-гъстата трева край пътя.