Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Арлен задиша дълбоко и ритмично, докато си върне самообладанието. Иронично бе, че го успокояваше този красианси прийом, но Рена поне остана доволна, че това му помага.
— Какво е направил? — попита тя след миг.
— Взе ми копието посред нощ — каза Арлен. — Устрои ми капан и ме хвърли в дупка с демони. Сега е дошъл на север, за да ни пороби всички и да започне нова война с демоните.
— Ами убий го и да се приключва. Светът е по-добре без някои хора.
Арлен въздъхна.
— Понякога ми се струва, че светът би бил по-добре без мен.
— Я пак? — възнегодува Рена. — Не може да се сравняваш с онзи…
— Не му търся оправдания. Но колкото и да опитвам, не мога да не се замисля дали пък нищо от това нямаше да се случи нито с теб, нито с райзънци, нито с когото и да било, ако просто бях спазил обещанието си и бях останал в чифлика. Всички искат от мен да оправя нещата, но как, след като заради мен се объркаха?
Рена стисна зъби и го зашлеви. Арлен трепна и я изгледа стъписан. Иви и някои от пациентите вдигнаха глави, но Рена ги пренебрегна.
— Не ми се прави на изненадан, Арлен Бейлс. Ти ми каза да шамаросвам всеки, който не ще да помага със защитите, а е почти вечер. Откакто те познавам, само помагаш на хората и си им верен и нямаме време за тез твои самосъжалителни простотии.
Арлен тръсна глава, сякаш за да я проясни, и ненадейно се усмихна.
— Обичам те, Рена Танър.
У Рена се надигна налуден трепет, но тя прегърна чувството и го остави да отмине. Имаше работа за вършене.
— Събрахме достатъчно стълбове за три четвърти от лагера. За да затворя кръга, трябваше да рисувам защити в пръстта.
— Нямай вяра на защити в пръстта — предупреди я Арлен.
— Не съм идиотка — отвърна Рена. — Там сложих пазачи със защитени копия, но половината хора на Варли дремят, все едно се надяват демоните да ги помислят за мъртви. Другата половина вече са се напикали от страх.
Арлен кимна и усмивката отново се прокрадна в крайчето на устата му.
— Не го мисли. Ставам все по-добър в това, дето следва.
Рена го заведе при пазачите и точно както бе казала, половината стискаха новопридобитите си защитени копия с треперещи ръце, а другите — групичката бандити на Варли, предвождана от Дон и Брайс — седяха на земята и играеха зарове. Наблизо си бяха забили и забравили защитените оръжия. Каруците и защитените шатри бяха затворени, но мнозина нямаха подслон и се взираха уплашени ту в гората, ту в залязващото слънце. Самият Варли мачкаше шапката си в две ръце, още невъоръжен.
Всички обръщаха глави след Арлен. Отвред в лагера се чуваше шепот, а някои от скритите в каруци и палатки хора вдигаха кепенци и развързваха платнищата, за да погледнат.
Арлен спря пред хората на Варли и изрита чашката зарове от ръката на Дон.
— Ей, това пък защо? — провикна се мъжът.
— Слънцето залязва, а вие играете на зарове, затова — процеди Арлен.
— Дон, луд ли си да се караш с Избавителя? — попита Брайс.
— Не е Избавителя — отвърна Дон. — Сам така каза. — Обърна се към Арлен. — Слънцето има още десет минути, а в пръстта има защити, ей ги ’де са.
— Нямай вяра на защити в пръстта.
Дон вдигна лице към небето.
— Не ми се види да валне.
— Ти не мисли само за дъжд — рече Арлен и отиде при защитите. — Всичко може да изтрие защита в пръстта.
Посегна с крак и със сандала си изтри почти метър от внимателно начертаната защита на Рена. Тя сподави дъх, но Арлен се засмя, когато мъжете скочиха и се хванаха за оръжията.
— Десет минути не ви се виждат вече много, нали? — попита той на висок глас, за да чуе целият лагер.
— В името на Създателя, полудя ли? — извика в отговор Варли, но Арлен го пренебрегна и се върна при играчите на зарове.
Кимна към Дон, който вече стискаше здраво защитеното си копие, останалите — също.
— Уважавай нощта.
Дон го изгледа ядно.
— По-добре да си Избавителя, ’щото ако не си, си пълна откачалка.
Арлен се усмихна и се обърна към другата групичка, които сега изглеждаха двойно ужасени — и с добра причина. Вече беше достатъчно тъмно, за да се задейства нощният взор на Рена. От земята, в сенките започнаха да се процеждат струйки мъждукаща магия, невидими за останалите, и лека-полека се сгъстяваха. Скоро проходите от Ядрото щяха да се отворят напълно и да се надигнат демоните.