Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Джеред, едва на шестнайсет, стискаше копието си под побелели кокалчета.
— ’Що триеш защити? — изпелтечи той. — Не ща да мра.
— Всеки умира — каза Арлен. — Но има значение как. Искаш ли да умреш с пълни гащи, неспособен да се защитиш? Или искаш семейството ти да умре, защото не си могъл да ги защитиш? Или искаш да отнесеш един ядрон със себе си? Или повече?
— И ще пуснеш демоните в лагера ни, за да си докажеш думите ли, момче? — запита го Варли. Посочи към оформящите се от мъглата демони, току оттатък периметъра на лагера. Нощта вече се стелеше навсякъде.
— Никакви демони няма да влязат в лагера — каза Арлен и си пое дълбоко дъх.
Присветващата мъглица в краката на Арлен ненадейно се спусна към него като всмукан в ковашки мях дим. Тъмнината се сгъсти край него, докато той усвояваше магията, а после се разсея, когато защитите по кожата му се разгоряха. Виждаха го дори отингерци с незащитените си очи и всички ахнаха ведно.
Пред пролуката в защитите се оформи полски демон и се завтече напред. Някъде изпищя жена.
С широк жест Арлен нарисува защита във въздуха. Тя засия в мига, когато демонът скочи напред, и устремът му се прекърши с пукот. Защитата отхвърли демона обратно извън лагера.
— Създателю — прошепна Варли.
— Може ли да ти взема копието? — Арлен попита Джеред и без да чака реакция, грабна оръжието от вцепененото момче.
Арлен излезе от периметъра и посочи с копието към изправящия се демон.
— Вижте как трябваше да размаха крака и да се усуче, за да се обърне — извика той. — Това са най-бързите четирикраки създания на света, а острите им люспи могат да ви попречат да ги намушкате дори със защитено копие. — Демонът се хвърли към него, ала Арлен отстъпи встрани и го удари с тъпия край на копието. Защитите по дръжката пламнаха и демонът отново се строполи по гръб. — Но ако го съборите така, долната му част му се открива, а тя е гола: и плюнка не може да спре.
Арлен заби здраво оръжието в гръдния кош на чудовището.
Докато той говореше, Рена се придвижи към следващия демон. Тя си пое дълбоко дъх като Арлен и със силата на волята си всмука обкръжаващата я магия. Край нея не притъмня, но можеше да се закълне, че усети нещо. Умората от деня се изпари. Силите ѝ се възвърнаха.
Демонът замахна с лапа, но Рена предугади удара и изпревари лъсналите като влажни ножове нокти. Стрелна се напред, тъй че лапата мина над главата ѝ, и усука огърлицата си около гърлото на демона. Защитите по речните камъчета се задействаха и стегнаха примката неумолимо. Демонът се опита да изреве, ала успя само да изхрипти сухо. Рена стисна туловището с крака и внимателно се притисна към гърба му, тъй че да не я достигнат ударите му, докато звярът се мяташе неистово. След още миг и насред ярък магически проблясък Рена отскубна примката, а с нея и главата на демона. Извади ножа на Харл и се зае да дебне още демони, докато Арлен продължаваше с уроците.
Почти се бе развиделило, когато Арлен отиде до палатката лазарет. Всички отингерци спяха, с изключение на часовоите, които обхождаха защитите. Рена беше довършила останалите защитни стълбове, а Арлен бе нарисувал картата до Мъртвопой. Нарисува и малък череп до градския кладенец.
— Сигурен ли си, че трябва? — попита Рена.
Арлен кимна.
— Не мога да се правя, че не виждам, Рен.
— Предполагам. Бързо тогава, докато те не гледат.
Арлен приклекна до безръкото девойче, гинещо от демонска треска, и начерта няколко защити във въздуха. Момичето пое рязко въздух и отново се отпусна. Червенината и подутините изчезнаха и плътта ѝ се проясни.
— Откъде изобщо си научил тез’ лечителски защити? — попита Рена. — От ума на демона ли ги извади?
— Нещо такова — каза Арлен. — Не са точно лечителски. Тялото винаги иска да се лекува, знае какво трябва да стори. Защитите просто му дават силата да го стори бързо и ефикасно.
Арлен бързо се придвижи към следващия пациент. Сетне продължи нататък. Беше се заредил с толкова енергия, колкото можеше да побере, но бързо се изтощи. Скоро се олюляваше. Накрая полупритвори очи и се препъна.
След миг Рена го подхвана.
— Стига ти толкова — прошепна тя. — Направи, каквото можа. Сега какво, ще се самоубиеш ли, за да излекуваш и останалите?
— Неусетно става — каза Арлен. — В един миг се чувствам неуязвим, а после все едно се давя. Трябва да си науча границите.
Отново вдиша от опримчената в краката му магическа мъгла. Защитите му се разгоряха, но не и както преди няколко минути. Арлен изглеждаше изпит, под очите му тъмнееха кръгове.