Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Арлен бе до нея тутакси и ѝ помогна да се отпусне на земята, след което довърши защитната полусфера край и над тях. Все повече и повече демони прииждаха по пътя и ги обградиха като безкрайно море, но дори това огромно множество не можеше да се справи със защитите на Арлен, не можеха и ятата въздушни демони отгоре.
Върна се при нея още щом привърши полусферата, и се зае да почиства кръвта и калта от раните ѝ. В защитния периметър имаше мъртъв демон и Арлен потопи пръст в една от раните му като перо в мастилница, за да изпише нови защити по кожата ѝ. Плътта се пристегна и започна да се съединява наново. Бе невероятно болезнено, но това беше цената на живота ѝ и тя вдиша дълбоко, прие я.
— Сложи си наметалото, докато се погрижа за конете — рече Арлен, когато стори каквото можа.
Рена кимна и извади наметалото от торбата на кръста си. По-леко и фино от кое да е парче плат, което някога бе обличала, то бе избродирано с главозамайваща плетеница от защити за невидимост. Никога не го бе харесвала особено, предпочиташе демоните да я виждат, ала не можеше да отрече колко е полезно в настоящото ѝ положение.
Клетва не разполагаше с бронята на Танцьор и беше по-тежко ранената от двата коня, но докато Арлен я приближаваше, не спираше да тъпче на едно място и пръхтеше, оголила зъби. Арлен пренебрегна позите ѝ и с движение, твърде бързо за окото, сграбчи гривата ѝ. Кобилата опита да се отдръпне, но Арлен я придърпа като майка, която сменя пелената на детето си. Накрая Клетва се успокои и му позволи да се погрижи за нея, може би осъзнаваше, че се опитва да ѝ помогне.
Подобна демонстрация на сила можеше и да шокира Рена преди някоя друга седмица, но сега на практика не ѝ правеше впечатление. Отново и отново си припомняше собствените си зейнали рани отпреди броени минути и с ужас се запита как е могла да не им обърне внимание, докато умира.
— Това ли става? — попита Рена, когато той се върна. — Чувстваш се толкова жив, че не осъзнаваш как това те убива?
Арлен кимна.
— Забравям да дишам понякога. Така се опивам, че не ми се върши нещо толкова… обикновено. След това изведнъж все едно се вдигам над повърхността, а въздухът не ми достига. На няколко пъти това почти ме уби.
Вдигна глава и я погледна в очите.
— Магията ще те заблуди, че си безсмъртна, Рен, но не си. Никой не е, дори ядроните. — Посочи трупа на полския демон до нея. — И битката никога не свършва. Започва наново, всеки път, когато вкусиш силата.
Рена потрепери, като се присети за непреодолимата притегателна сила на магията.
— Как се опазваш?
Арлен се подсмихна.
— Взех си Рена Танър, за да ми напомня, че съм просто един тъп Бейлс от Потока на Тибит и не съм чак толкова специален, та да не дишам.
Рена се усмихна.
— Тогава няма от какво да се боиш, Арлен Бейлс. Никъде няма да ходя.
Рена и конете се бяха възстановили до сутринта, но Арлен въпреки това забави темпа, като не пришпорваше Танцьор, а още предиобед спряха два пъти за почивка.
— Мислех, че бързаме — каза Рена, когато слязоха от конете за втори път.
— Ден-два вече нямат голямо значение — каза Арлен.
— Не мислеше така вчера.
Арлен извърна глава и попрегърби рамене.
— Не си бях подредил приоритетите, Рен. Извинявай. Не е редно да притискам теб и конете оттатък границите ви.
Реда си пое дълбоко дъх. Мразеше начина, по който ѝ обръщаше гръб, когато казваше нещо, което не мислеше, че ще ѝ хареса. Мъжете винаги правеха така, мислеха си, че пазят чувствата на този отсреща.
Пазят чувства, помисли си Рена. Но само своите.
— Не значи, че трябва и да ни дундуркаш.
— Снощи беше на секунди от смъртта, Рен. Клетва и Танцьор също. Няма нищо лошо от време на време да се поразтъпкваме.
Беше прав, но Рена не се чувстваше, сякаш се е разминала със смъртта. Всъщност се чувстваше по-силна и пълна с живот от когато и да било. На мястото на раната ѝ плътта бе напълно зараснала, по-светла от естествения ѝ тен, трябваха ѝ и нови защити — ала от белезите нямаше и следа. Тялото ѝ бе натегнато като струна.
Хвърли поглед към Клетва и разбра, че и тя е така. Арлен беше използвал същите целебни защити като с Рена, изрисувани с кръвта на демон, наситена със сила. От раните на кобилата ѝ не личеше нищо, освен няколко ивици оголена плът по козината ѝ, но тя още се движеше внимателно, далеч не толкова своенравна, колкото обикновено.