Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Почти бяха приключили, когато Арлен проточи шия, като че заслушан в нещо далечно. Усмихна се.
— А, ето.
— Какво? — попита Рена, ала той бързо се изправи, обра останките от паницата си и я прибра при гърнето за готвене. Изписа защита във въздуха и огънят угасна.
— Хайде! — Арлен се хвърли на седлото и пришпори Танцьор в галоп напред по пътя.
— Ядронско чаве — измърмори Рена, пусна паницата си и побърза да го настигне. Клетва се бе поразкършила с напредването на деня, но все пак ѝ трябваха няколко минути да спре до Арлен, който вече бе дръпнал юздите. Отпред нещо мъждукаше в мъглата и ехтеше схватка, ала това сякаш не го тревожеше.
— Хралупата сякаш се разширява отново. Предполагам, че дърварите са овладели положението. — Арлен слезе и посочи с брадичка към леса. — Сложи си наметалото, да видим можем ли да погледаме.
Поведе ги бързо през дърветата. Изпречи им се дървесен демон, готов да ги нападне, ала Арлен му изсъска и защитите по тялото му грейнаха. Ядронът избяга. Скоро пристигнаха в една оредяла част от горичката, накрай огромно сечище, още осеяно с пънове и миризма на прясна дървесина. Арлен спря и се загледа.
В сечището, посред голям защитен кръг, горяха огньове, а между тях се виждаха палатки, инструменти и впрегатни животни. На светлината на пламъците се виждаха ясно мъжете и жените, повели сражение с цял лес дървесни демони и триметров каменен демон.
Всеки инстинкт крещеше на Рена да се хвърли в битката — кръвта ѝ гореше от желание да порази ядроните пред себе си. Помириса гнилочта им и устата ѝ се наля със слюнка, та да преглъща Рена по-лесно противното месо.
Арлен обаче очевидно не възнамеряваше да се меси. С усилие на волята Рена се овладя и свали ръка от ножа си. Позволи на наметалото си да я скрие от очите на изчадията.
Самото наметало се бе променило, откакто беше започнала да се храни с ядронска плът. Усещаше, че защитите му се зареждат от магическите запаси на тялото ѝ, но вместо да сияят по-ярко, очертанията им и тези на цялото наметало се размазваха. Рена се замайваше, колчем се вгледаше по-дълго в него. Зачуди се колко демона трябва да изяде, преди да спре да го вижда. Повече от Арлен — той още го виждаше, макар и бързо да отместваше поглед от него.
— Какво правят? — попита го Рена, когато тишината и бездействието започнаха да я тормозят.
— Разчистват място за голяма защита — каза Арлен. — Изсичат дърветата, за да оформят центъра на поселището, и после продължават встрани във формата на забранителна защита, широка километри. Нощем избиват демоните наоколо, за да ги няма изобщо, а не просто да останат по периметъра на защитата, когато я довършат.
— Защо не го правят всички? — попита Рена. Подобна защита би всмукала толкова много магия, че никой демон не би могъл да я преодолее, а самата защита щеше да е почти невъзможна за разваляне.
— Сигурно са го правили по време на демонските войни — каза Арлен. — Но хората са забравили, а от Завръщането насам са твърде заети да умират от страх, за да мислят с главите си.
Рена изсумтя и се зае да следи битката. Веднага разпозна дърварите. Кътър бе обичайно име сред малките градчета и селцата, носеше го почти всеки дървосекач или търговец на дървесина. Дори в Потока на Тибит, край масивите от златодърво живееха почти стотина Кътърови. Шокиращо много приличаха на тези от Хралупата.
Мъжете — едри и плещести, с елеци от дебела кожа и яки железни халки на предмишниците и бицепсите, големи сякаш колкото главата на Рена. Можеше да замижи и почти да види сред тях Брайн Кътър, който я бе защитил пред съвета преди три месеца. Тогава нямаше силите да помръдне, камо ли да надигне глас в своя защита, ала помнеше всяка дума, с която старейшините на Потока я осъдиха на смърт. Кътърови обаче я бяха закрилили.
Имаше и жени, всички въоръжени с тежки арбалети или големи защитени ножове. Отначало Рена си помисли, че носят тежки поли, подобни на мъжките елеци, ала когато някоя от тях помръднеше, си личеше, че полите им са разделени по средата, за да не им пречат да се движат, като същевременно пазеха благоприличието им.
Рена изпръхтя. Точно подобен абсурд биха сторили и домакините в Потока — навярно затова така и не бяха харесали Рена и сестрите ѝ. Момичетата на Танър рядко скриваха плътта си докрай. Самата Рена бе оголила възможно най-много, за да могат защитите по кожата ѝ да поемат магията от нощния въздух.
Край жените в кръг се бяха наредили неколцина мъже, в ярък контраст с дърварите: от глава до пети в здрави дървени брони със защити по тях, с тежки шлемове, копия и щитове. В средата на защитния кръг на щитовете им бе изрисуван войник играчка.