Джентълмен Джоул и Червената кралица

Воринис се изпъна, сякаш глътнала бастун.

— Сър! Никога не бих!

— Не съм намекнал противното, лейтенант.

— Това е нож с две остриета, разбира се — вметна Корделия. — Имаш ли някаква дезинформация, която би искал да стигне до сетаганданското консулство тази седмица, Оливър?

Воринис се поотпусна и видимо се замисли над този аспект на ситуацията.

— Не бих казал. А ти?

— И аз не се сещам в момента. Ще трябва да помисля.

— А аз какво да правя, сър? — попита Воринис и размаха своето… любовно писмо? Стръв? Сетаганданците, да не споменаваме обикновените, негенномодифицирани човеци, също можеха да лъжат с цветя в края на краищата.

— Не сме във война със Сетаганда, дори не сме в особено напрегната дипломатическа фаза в момента.

Поне не според стандартите на Оливър, каза си Корделия.

— Бих казал, че си свободна да приемеш или отхвърлиш поканата, лейтенант, решението е твое.

— Макар че ако решиш да откажеш по особено категоричен начин, адмиралът без съмнение може да те насочи към полезна литература — каза Корделия.

— О, има подробен наръчник за помощния военен персонал в дипломатическите ни посолства и консулства в Сетаганданската империя, който не е зле да прочетеш по принцип, лейтенант. Макар че не ти препоръчвам да си пробваш силите с кодираните сетагандански послания, те са само за експерти. Освен това противното би било знак за твърде голям интерес. — След миг добави: — А и наръчникът наистина е много подробен и голям като обем.

— Вие чели ли сте го, сър?

— Наложи ми се да го науча наизуст, когато станах адютант на министър-председателя. И както се оказа, скоро след това ми влезе в работа, много по-скоро, отколкото очаквах. Имам предвид войната за Центъра Хеген.

— Разбирам, сър. — Воринис свъси вежди, замислена дълбоко. — Значи казвате, че това може да, хм… да се превърне в професионално занимание? Познай врага си?

— Адмирал Воркосиган искаше от нас да знаем всичко. Това не е по силите на никого, но ние, от екипа на адмирала, определено се опитахме. Вече ти казах за какво да внимаваш и вярвам, че ме разбра. С останалото ще се справиш и сама.

— Сър. Ъъ, благодаря ви, сър. Мадам. Задето ми отделихте от времето си. — Усмихна се неуверено, поздрави и си тръгна, като гледаше поканата в ръката си.

Корделия свали ръка от устата си, след като прецени, че вече е в състояние да контролира напушилия я смях.

— Оливър, ти направо окуражи бедното момиче.

— И какво, нали това ми е работата като ментор. А и беше проява на милост към онзи нещастен гем лорд.

— Не съм сигурна, че да прицелиш Воринис в него минава за проява на милосърдие.

— Е, рано или късно ще разберем. Предполагам, че ще ми докладва своевременно.