По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
Чичи хвърли короната си и извика:
— Това беше разтърсващо!
Мелъди избухна в смях.
— Е, какви са плановете ти за лятото? — попита я Сейдж и изключи китарата.
Мелъди провери дали вратата е плътно затворена и каза тихо:
— Още нямам планове. Защо?
— Опитваме се да намерим къде да свирим, за да не се налага да работим.
Мелъди си представи как подскача на сцената през топлите летни вечери и стомахът й се обърна. Има ли нещо по-хубаво от това?
Някой почука. Влезе Джаксън.
— Кой е счетоводителят? — Девет попита шепнешком Чичи.
Леката мъгла пред влюбените очи на Мелъди се вдигна и изведнъж тя видя Джаксън такъв, какъвто сигурно го виждаха и момичетата от „Богиня Гръндж“. Карираната му риза с къс ръкав — съвсем скоро изгладена — бе прилежно запасана в панталоните с ръб. Мекият му кафяв перчем бе намазан с гел и сресан на една страна, а черните му очила… бяха по-скоро зубърски, отколкото шик. За първи път тя го виждаше с тези очи.
— Съжалявам, Карл, но данъчният клуб се събира само в събота — каза Сейдж.
Джаксън погледна Мелъди.
— Ахъ… запознайте се с моя, ъ, Джаксън.
Сейдж, Чичи и Девет-цяло-и-пет я изгледаха. Девет-цяло-и-пет измери Джаксън и после погледна Мелъди, сякаш питаше: Майтапиш ли се?
Джаксън се втренчи в Мелъди. Болката бе прорязала невидима пътека помежду им. Толкова ли неуверена се чувстваше?
— Съжалявам, че ви прекъснах, но вече е четири и петнайсет и…
Мелъди ококори очи. Още пет минутки?
Джаксън се ококори на свой ред. Нали обеща?
Девет-цяло-и-пет наруши тежкото мълчание.
— Хей, аз те познавам! Ти си онова момче от шоуто за чудовищата! — Тя тупна с палките Сейдж по рамото. — Помниш ли го?
Сейдж кимна. Лицето й се озари от спомена.
Мелъди стана с нежелание и застана на вратата до Джаксън.
Девет-цяло-и-пет я последва.
— Много те харесах в шоуто! Наистина ли можеш да се превръщаш в онова забавно момче или цялата работа беше нагласена?
Мелъди си отдъхна.
Джаксън се усмихна благодарен. Много рядко неговото второ Аз будеше такова възхищение.
— Истина е — каза той и показа ръчния си вентилатор.
— Страхотно! — възхити се Девет-цяло-и-пет. — Бяхме те кръстили Брад Пот, защото все се потеше.
Джаксън успя да се усмихне. Мелъди се изчерви.
— Радвам се, че се запознахме. Групата ви е наистина добра. — Джаксън вдигна енергично палци нагоре. После каза на Мелъди: — Хайде, трябва да вървим.
Тя се обърна и погледна към стаята. Сейдж й се усмихна разочарована.
— Хей, ако имаш по-добро място, на което да отидеш…
Мелъди поклати глава.
— Не, не е това. Просто…
— Всъщност отиваме на интервю за лагера по сценични изкуства — обясни Джаксън, сякаш бе стъпил на червения килим.
Стаята потъна в мълчание. Чичи и Девет избухнаха в смях.
— Значи все пак имаш планове за лятото — отбеляза Сейдж объркана.
— Не съвсем — измънка Мелъди, като отбягваше погледа на Джаксън. — Тоест…
— Няма проблеми — прекъсна я Сейдж и извърна очи.
Мелъди преглътна.
— Е, благодаря ви много. Беше прекрасно. Ще се чуем скоро, нали?
Джаксън я вкара в асансьора като кисело дете от детската градина.
Може би беше грешка, задето не им каза, че е сирена. Може би нейната съдба беше да използва силата на гласа си, а не да я крие. Може би…
Звън.
Вратите се затвориха зад тях.
— Надолу ли сте? — попита едно весело момиче с угодническа усмивка.
Джаксън кимна.
Мелъди въздъхна. Да, очевидно сме надолу.
Глава десета
Достъп — отказан
Столовата, в която миришеше на мокра вълна и риба тон, припукваше от безмилостната надпревара. За първи път в живота си Лала отговаряше за нещо безмилостно, но всъщност се чувстваше чудесно.
Непознато топло чувство — дали не беше гордост? — я изпълваше като сладолед фунийка. Гъделичкаше я отвътре, караше я да държи главата си изправена и да показва зъбите си на всеки, който минеше край нея. Както РАД, така и нормитата се вълнуваха от възможността да получат спонсорство от двама сред най-големите производители на обувки на планетата. Баща й също щеше да се развълнува, ако поне за миг оставеше слушалките и микрофона и чуеше новината за конкурса.