Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
За първи път Дани излъга жена си. Чувството за вина накара стомаха му да се свие.
През нощта, докато Селин Макгуайър спеше дълбоко, Дани лежеше буден и мислеше за прекрасното лице на Анджела Джейкс.
11.
Мат Дейли се загледа през прозореца на средновековния замък на Елен Марсо и изпита чувството, че е попаднал в приказка. И не само заради къщата. Целият град Из бе вълшебен. Абсурдно красиво градче, кацнало на горист хълм, на около трийсет километра от Монте Карло. Уолт Дисни не би могъл да нарисува мястото по-интересно, с неговите кулички и куполи, извити улички, застлани с павета, газови фенери и цветни лехи, и старинни интересни къщи. Великолепно е, помисли си Мат. Готов декор за „Красавицата и звярът“.
Преди двайсет години Елен Марсо щеше да подхожда идеално за ролята на Бел. Дори сега, макар и навършила петдесет, бившата съпруга на Дидие Анжу беше изключително привлекателна жена. Със слабото си тяло, фини черти и блестящи смарагдовозелени очи, Елен все още караше мъжете да се обръщат след нея. Разбира се, всички в Из бяха чували слуха, че Елен е деформирана „там долу“. Но това не й бе попречило да хване още двама съпрузи след Дидие, и двамата богати. Само мебелите в тази стая сигурно струваха шестцифрена сума.
— Съжалявам, че не мога да ви помогна повече, господин Дейли — каза Елен на съвършен английски. — Но не поддържам връзка с Дидие от много години. Прочетох за смъртта му във вестника, също като всички други.
Мат въздъхна. За ярост на Ракел той бе в Южна Франция вече девет дни и страхотно се нуждаеше от следа. Каквато и да е.
Мат отпи от чая с лимон.
— В лоши отношения ли се разделихте?
— Дидие ме заряза, господин Дейли. Веднага щом изхарчи и последната ми стотинка.
— Разбирам. Значи се разделихте в лоши отношения.
Елен се усмихна.
— Разведохме се, господин Дейли. Мога да призная, че по онова време Дидие не беше от приятелите, на които изпращах коледни картички. Но не съм от хората, които имат зъб на някого в продължение на години. Мина доста време. Омъжих се отново. Съжалих, когато чух какво се е случило с Дидие. Никой не заслужава да загине по този начин.
Един поглед към лицето на Елен Марсо показа на Мат, че жената говореше искрено. Тя не бе желала смъртта на Дидие Анжу и очевидно нямаше нищо общо с убийството му. С останалите бивши съпруги историята бе същата. Мат бе открил всяка една от тях. Люсил Камю вече бе осемдесетгодишна старица и едва успяваше да си припомни собственото си име. Определено не би могла да планира убийството на човек, когото не бе виждала от десетки години. Паскал Анжу се бе омъжила за гръцки милиардер и бе прекалено богата, за да й пука за Дидие. Камил, четвъртата госпожа Анжу, все още живееше щастливо с Люк, сина на Дидие, във ферма в Пиренеите. Стори му се искрено разстроена, когато Мат й се обади да я разпитва за убийството на бившия й съпруг.
Самият Мат не вярваше много в теорията за освирепялата и готова на убийство бивша съпруга. Изглеждаше му също така неубедителна, както връзките с мафията, която ченгетата проучваха. Беше сигурен, че човекът, убил баща му и сър Пиърс Хенли, бе приключил живота и на Дидие Анжу. Но Дани Макгуайър беше прав. Нуждаеше се от нещо по-сериозно от догадки, за да изгради случай или дори да направи документален филм. Трябваше да проучи всяка подробност.
Разбира се, бившата съпруга на Анжу, с която наистина искаше да говори, бе неуловима. Полицията твърдеше, че Ирина Анжу се бе завърнала у дома в Русия, но никой не знаеше къде точно бе отишла, кое бе семейството й, нито каквото и да било друго за нея. Всички въпроси на Мат за Ирина бяха посрещнати с отегчени гримаси от страна на ченгетата в Сен Тропе и малкото местни жители, които някога я бяха срещали. Само един човек бе склонен да говори с него за Ирина Анжу. След като се сбогува с Елен, Мат тръгна да се види с него.
Разположено насред оживеното пристанище на Сен Тропе, кафене „Горила“ бе мястото, където да видиш някого и да те видят. Като отпива от сутрешното си кафе, докато суперлуксозните яхти отплаваха, и зяпа прочутите им собственици, които излизаха на палубата, издокарани в копринени ризи „Кавали“ и бикини „Ерес“, човек почти можеше да си представи, че е един от тях. Привилегирован. Златен. Недосегаем. И всичко това само срещу цената на едно кафе с мляко и един час, прекаран на неудобните ратанови столове, от които задната страна на бедрата ти заприличваше на решетка.