![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Има, не знам, косми, мисля. Къси. Едно снопче.
- Отрязани или с парче кожа?
- Отрязани.
- В куфара има руло петсантиметрово тиксо. Три метра. Вдигни ги с него.
Сакс залепи по-голямата част от космите и ги сложи в хартиено пликче. Огледа первазчето около мястото, където бе лежало снопчето.
- Виждам някакви петна. Приличат на кръв. - Сети се да освети петната с „Полилайт“-а. - флуоресцират.
- Знаеш ли как се прави предварително изследване за кръв?
- Не.
- Да приемем тогава, че е кръв. Може ли да е от жертвата?
- Не е много вероятно. Далече е от трупа, а около него няма следи от кръв.
- Капките продължават ли в някаква посока?
- Така изглежда. Към една тухла. Клати се. Няма отпечатъци. Ще я преместя. О, Господи!
Сакс се стресна и отстъпи една-две стъпки назад, едва не падна.
- Какво има? - попита Райм.
Тя бавно се наведе напред. Не можеше да повярва на очите си.
- Амелия! Кажи нещо.
- Кост. Кървава кост.
- Човешка ли е?
- Не знам. Откъде да...? Не знам.
- Прясна ли е?
- Така изглежда. Около пет сантиметра дълга и пет в диаметър. Има кръв и месо. Отрязана е с трион. Господи! Кой, по дяволите, ще направи...
- Не се поддавай на чувства.
- Ами ако е от следващата жертва?
- Значи, че се налага да го открием час по-скоро, Амелия. Прибери костта. В найлоново пликче.
След като тя прибра костта, Райм попита:
- Има ли още някакви подхвърлени улики?
Гласът му звучеше загрижено.
- Не.
- Това ли е всичко? Косми, кокал и парче дърво. Не ни улеснява много.
- Да ти ги донеса ли в... кабинета?
Райм се изсмя:
- Той си мисли, че с това ще се задоволим. Но не. Още не сме свършили. Нека открием още някои неща за Неизвестен извършител 823.
- Но тук няма нищо.
- О, има, Амелия. Адресът му, телефонният му номер, снимката му, надеждите и желанията му - всичко е около теб.
Настойническият му тон я вбеси, но тя реши да замълчи,
- Фенерът с теб ли е?
- Имам халогенно фенерче...
- Не - изръмжа той, - обикновените фенерчета хвърлят прекалено тесен сноп светлина. Трябва ти дванадесетволтов фенер.
- Ами не съм го взела. Да се върна ли до колата?
- Няма време. Огледай тръбите.
Тя ги огледа за десет минути, качи се до тавана и освети ъгли, които не бяха виждали светлина може би от петдесет години.
- Нищо не виждам.
- Върни се до вратата. Бързо.
Тя се поколеба. После изпълни нареждането.
- При вратата съм.
- Добре. Затвори очи. Какво подушваш?
- Да подушвам ли? „Подушваш“ ли каза?
„Да не е полудял?“
- Винаги мириши въздуха на местопрестъплението. Така можеш да научиш стотици неща.
Тя остана с широко отворени очи и вдиша дълбоко:
- Не мога да определя какво подушвам.
- Това не е приемлив отговор.
Сакс издиша гневно. Надяваше се да чува съскането по телефона. Затвори очи, вдиша, отново ѝ се повдигна.
- Плесен, мухъл. Миризма на гореща вода от парата.
- Не знаеш откъде идва. Само описвай.
- Гореща вода. Парфюмът на жената.
- Сигурна ли си, че е нейният?
- Ами не.
- Ти слагаш ли си парфюм?
- Не.
- Да не е афтършейв? От лекаря. Или от полицая?
- Не мисля, не.
- Опиши го.
- Сух. Като джин.
- Решавай, женски парфюм или мъжки афтършейв. „Какво използваше Ник? „Арид екстра драй“.
- Не знам. По-скоро мъжки.
- Иди до трупа.
Тя погледна тръбата, после пода.
- Но...
- Хайде.
Тя се подчини. Кожата се белеше като брезова кора, само дето беше червена.
- Помириши врата ѝ.
- Той е целият... Искам да кажа, не е останало много кожа по него.
- Съжалявам, Амелия, но се налага да го помиришеш. Трябва да разберем дали е нейният парфюм.
Сакс вдиша. Задави се, едва не повърна.
„Ще се издрайфам - помисли си тя. - Както с Ник от онези ледени дайкирита в „При Панчо“. Двама строги блюстители на закона смучат скъпи питиета, а в чашите им плуват сини пластмасови риби меч.“