![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Дясната ръка и рамото ѝ отмаляха от тежестта на куфара. Сакс го премести в лявата, като едва не го изтърва на земята. Тримата продължиха към вратата.
Полицаят от Силите за бързо реагиране отвори вратата и насочи автомата си към слабо осветеното помещение. На цевта на оръжието му бе прикрепен фенер, който хвърляше блед лъч светлина сред облаците от пара. Миришеше на влага, на плесен. И на още нещо, на нещо ужасно.
Предавателят изпука:
- Амелия ? - Гласът на Райм я уплаши до смърт. - Къде се намираш, Амелия?
Тя намали силата на звука с трепереща ръка.
- Вътре.
- Жива ли е?
Сакс се олюля, потресена от гледката. Присви очи, отначало не искаше да повярва.
- О, не - прошепна. Започна да ѝ се повдига.
Наоколо се разнасяше миризма на сварено месо. Но това не беше най-лошото. Нито гледката на ярко червената кожа на жената, почти оранжева, която висеше на големи парцали. Нито обеленото лице. Не, най-ужасното бе ъгълът, под който стоеше тялото на Ти Джей Колфакс, с крайници, изкривени по невъзможен начин, докато се е опитвала да се спаси от мъчителната смърт.
„Надявал се жертвата да е мъртва. За нейно добро...“
- Жива ли е? - повтори Райм.
- Не - прошепна Сакс. - Не виждам как... Не.
- Обезопасено ли е помещението?
Сакс погледна полицая, който бе чул предавателя и кимна.
- Мястото е обезопасено.
- Полицаят от СБР да излезе, после огледайте тялото с лекаря - нареди Райм.
Гърлото ѝ се сви от миризмата. Сакс се помъчи да потисне рефлекса за повръщане. Двамата с лекаря се приближиха по заобиколен път към тръбата. Той се наведе безстрастно и опипа врата на жената. Поклати глава.
- Амелия?
Вторият труп, с който се сблъскваше в кариерата си. Два за един ден.
- Мъртва е - заяви лекарят.
Сакс кимна и заговори в микрофона:
- Жертвата е мъртва.
- Сварена ли? - попита Райм.
- Явно.
- Завързана за стената?
- За една тръба. С белезници, ръцете зад гърба. Краката са вързани с въже. Устата - запушена с тиксо. Отворил е клапана за изпускане на парата. На по-малко от метър от нея. Господи!
- Оттеглете се с лекаря по същия път, по който дойдохте. Към вратата. Внимавайте къде стъпвате!
Сакс се отдалечи, без да сваля поглед от трупа. Как може човешката кожа да е толкова червена? Като сварен рак.
- Добре, Амелия. Започвай търсенето. Отвори куфара.
Тя не отговори. Продължи да гледа група.
- Амелия, до вратата ли си?... Амелия?
- Какво?! - изкрещя тя.
- При вратата ли си?
Гласът му бе толкова спокоен, толкова различен от престорения умолителен глас на паралитика, когото бе видяла преди. Спокоен... и още нещо. Не можеше да разбере какво.
- Да, до вратата съм. Това е лудост.
- Напълно ненормална работа - съгласи се той. - Отвори ли куфара?
Тя вдигна капака и погледна вътре. Клещи и пинсети, огледало със сгъваема дръжка, памук, готатори, пипети, шпатули, скалпели... - „За какво е всичко това?“ - ... марля, пликове, филтри, четки, ножици, найлонови и хартиени торбички, метални чаши, шишенца с пет процентна азотна киселина, нинхидрин, силикон, йод, реактиви за проявяване на отпечатъци.
Невъзможно.
- Повярвайте ми, детективе. Наистина нищо не разбирам от криминология.
Отново се вторачи в трупа. От върха на обеления нос висеше капчица вода. Нещо бяло - сигурно кост - се показваше от едната буза. Лицето бе изкривено от болка. Също като при жертвата сутринта.
- Имам ти доверие, Амелия. И така, отвори ли куфара?
Райм говореше спокойно и... Да. Точно това се усещаше в тона му. Съблазнително. Звучеше, сякаш шепнеше любовни слова.
„Мразя го - помисли си Сакс. - Не е хубаво да мразиш един инвалид. Но аз наистина го мразя.“
- В мазето си, нали?
- Тъй вярно, сър.
- Слушай, говори ми на „ти“. Докато това свърши, ще имаме време добре да се опознаем.
„Дано да свърши по-бързо.“
- В куфара има няколко гумени ленти, ако не се лъжа.
- Да, виждам ги.
- Сложи си ги на обувките. Ако объркаш следите от стъпки, ще знаеш кои са твоите.