Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

„Само това им липсва на ставите ми.“ - Хвана здраво дръжката, стисна зъби, за да преодолее болката, и забърза към кръстовището.

Селито задъхан се втурна към сградата. Банкс ги последва.

-      Разбрахте ли? - попита по-възрастният детектив. Сакс кимна.

-      Тази ли е? - попита тя.

Селито махна с глава към страничната уличка.

-      Сигурно я е прекарал оттук. Предният вход на сградата се охранява.

Вече тичаха по. павираната уличка между високите сгради. Беше мрачна, гореща, воняща на урина и отпадъци.

-      Тук! - извика Селито. - През тези врати.

Полицаите се разпръснаха. Три от четирите врати бяха заключени отвътре.

Четвъртата бе разбита и се крепеше затворена само с верига. И веригата, и бравата бяха нови.

-      Тук е!

Селито се изправи пред вратата. Подвоуми се, вероятно мислеше за отпечатъците. После хвана дръжката и дръпна. Вратата се открехна с няколко сантиметра, но веригата я държеше. Селито изпрати трима полицаи през главния вход, за да отворят отвътре. Един от униформените вдигна някакво извадено паве от улицата и започна да удря по дръжката. Пет удара, десет удара. Без да иска, удари ръката си във вратата, от наранения пръст потече кръв.

Дотича един пожарникар, въоръжен с инструмент на Халиган, комбинация от брадва и щанга. Пъхна дръжката под веригата и натисна. Катинарът се строши. Селито погледна настоятелно Сакс:

-      Е, хайде, полицай!

-      Какво?

-      Той не ви ли обясни?

-      Кой?

-      Райм.

По дяволите, бе забравила да включи предавателя. Непохватно го завъртя в ръце, най-накрая успя да го включи.

-      Амелия, къде...?

-      Тук съм.

-      Пред сградата ли си?

- Да.

-      Влизай. Спряха парата, но не знам дали не сме закъснели. Вземи лекар и един полицай от СБР. Иди е котелното. Вероятно Колфакс е там. Отиди до нея, но не направо, не по права линия от вратата. За да не развалиш отпечатъците, които може да е оставил. Ясно ли е?

- Да.

Тя кимна енергично, без да си дава сметка, че Райм не я вижда. Направи знак на лекаря и на един полицай от Силите за бързо реагиране да я последват и пристъпи в мрачния коридор сред сенките, ръмженето на машини и звука от водни капки.

-      Амелия - каза Райм.

- Да.

-      Като бяхме у нас, стана дума за засада. Доколкото го познавам, не мисля, че случаят е такъв. Той не е там, Амелия. Не е логично. Но все пак бъди нащрек.

„Не било логично.“

-      Добре.

-      Хайде, върви! Бързо!