![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Прекалено много жици.
Райм се изплю.
Вратът му внезапно се сгърчи и главата му избута джойстика извън обсег.
- Мамка му!
Той се изнерви. Беше изтощен, вратът го болеше, също и главата. Очите - още повече. Глождеха го и - което бе още по-мъчително - почувства желание да разтърка с пръсти клепачите си. Нормален за всеки здрав човек жест.
Том нагласи апарата.
- Как работи? - попита Райм.
- Ето екрана. Виждаш ли го, върху апарата? Местиш ръчката с глава, докато нагласиш стрелката върху желаната цифра, изчакваш една секунда и цифрата е запомнена от компютъра. После отиваш на следващата. Когато си готов с целия номер, натискаш ръчката насам и телефонът започва да набира.
- Не действа - изръмжа отчаяно Райм.
- Трябват ти упражнения.
- Няма време!
- Прекалено дълго вдигам телефона вместо теб - изсъска Том.
- Добре, добре - Райм понижи глас (неговият начин да се извини). - По-късно ще се упражнявам. Би ли ме свързал с „Кон Ед“? Искам да говоря с главния инженер.
Въжето и белезниците ѝ причиняваха болка, но най-много я ужасяваше шумът.
Тами Джийн Колфакс цялата бе мокра от пот. По лицето, гърдите и ръцете ѝ се стичаха струйки, докато стържеше белезниците по ръждивата тръба, за която бе вързана. Китките ѝ изтръпнаха, но ѝ се струваше, че е успяла малко да изтърка веригата.
Спря изтощена, извъртя китките си, за да намали болката. Отново се заслуша. Като че работниците затягаха болтове и наместваха тръби. Последни удари на чуковете. Вероятно бяха приключили работата и вече мислеха да се прибират вкъщи.
„Не си отивайте! - идваше ѝ да изкрещи. - Не ме оставяйте!“
Докато хората работеха, Ти Джей щеше да бъде в безопасност.
Последен удар, после тишина.
„Махай се, момиче. Хайде. Мамо!...“
Ти Джей поплака няколко минути; мислеше за родителите си в източен Тенеси. Носът ѝ се запуши и за да не се задуши, тя го издуха силно. Започна отново да диша нормално. Това ѝ даде надежда, сила. Отново започна да стърже белезниците.
- Разбирам, че бързате, детективе. Но не виждам как да ви помогна. Използваме тези болтове из целия град. Нефтопроводи, газопроводи...
Райм разговаряше по телефона с главния инженер на „Кон Ед“, фирма с главно седалище на Четиринадесета улица. Беше жена.
- Добре. Кажете, използвате ли азбест за изолация?
Главният инженер се поколеба, после отвърна:
- Премахнали сме деветдесет процента. Деветдесет и пет.
Колко досадни са хората.
- Разбирам. Просто се интересувам дали са останали още жици, изолирани с азбест.
- Не - отвърна категорично жената. - На електрически кабели, не. Само за някои тръби за пренасяне на парата.
Пара!
Най-малко известният и толкова опасен източник на енергия за града. „Кон Ед“ загряваше вода до 500 градуса, после я пускаше по хиляда и петстотин километровата мрежа от тръби под Манхатън. Самата пара бе свръхзагрята, -с температура около 200 градуса, и се движеше из града със сто и двадесет километра в час.
Чак сега Райм си спомни една статия от вестниците.
- Миналата седмица не ви ли се е спукала някоя тръба?
- Да. Но там нямаше замърсяване с азбест. Участъкът е почистен преди години.
- Но в някои части от тръбната ви мрежа има азбестова изолация.
Жената се запъна:
- Ами...
- Къде е спуканата тръба?
- На „Бродуей“. На една пресечка от „ Чамбърс“.
- Нямаше ли статия по този въпрос в „Таймс“?
- Не знам. Може би. Да.
- И в статията не се ли споменаваше за азбест?
- Да - призна тя, - но във вестника само се казваше, че азбестът е създавал проблеми в миналото.
- Спуканата тръба пресича ли някъде „Пърлстрийт“?
- Ами... чакайте да проверя. Да. При „Хановер стрийт“. От северната страна.
Райм си представи предсмъртната агония на Ти Джей Колфакс, с тънките ѝ пръсти и безупречен маникюр.
- И ще пуснете парата в три?
- Точно така. Всеки момент.
- Не може! - изкрещя Райм. - Някой се е вмъкнал в системата. Не можете да пускате парата!
Купър вдигна смутено очи от микроскопа.
- Ами, не знам... - каза главният инженер.
Райм изкрещя към Том:
- Свържи се веднага с Лон. Кажи им, че жертвата е в някое мазе на пресечката на „Хановер“ и „Пърлстрийт“. От северната страна. Кажи им за парата. Извикайте и пожарната. Да използват облекла за защита от висока температура.