Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Той стоеше до прозореца и наблюдаваше глутница без­домни кучета, които се разхождаха из едно пустеещо място от другата страна на улицата.

Намираше се на първия етаж на стара сграда, облицована с мрамор общинска постройка от началото на деветнадесети век. Бе обградена от празни парцели и жилищни блокове, ня­кои изоставени, други населени с наематели и незаконно нас­танили се бездомници. Тази стара сграда бе празна от години.

Колекционера на кости взе ново парче шкурка и про­дължи да стърже. Погледна произведението си. После отно­во се загледа през прозореца.

Ръцете му извършваха добре премерени кръгови движе­ния. Шкурката нашепваше: шшш, шшш. Като майка, която приспива детето си.

Преди десет години, в дните на разцвета на Ню Йорк, някакъв откачен художник се настанил тук. Натъпкал влажната двуетажна къща с потрошени и ръждясали антики. Ре­шетки от ковано желязо, парчета от гипсови орнаменти и матови стъкла. Някои от произведенията на художника още стояха по стените. Недовършени стенописи върху старата ма­зилка. Работници, деца, любовни двойки. Кръгли, безизраз­ни лица, специалитетът на художника, гледаха с празни очи, като че душите им бяха отлетели от хилавите тела.

Художникът никога в живота си не постигнал големи финансови успехи и банката отчуждила къщата.

Шшш... стържеше шкурката.

Колекционера на кости се бе натъкнал на къщата пред­ната година и незабавно я направи свой дом. Пустият квар­тал, разбира се, беше добре дошъл. Бе много практичен. Но в къщата имаше и нещо друго, нещо много лично, в празния парцел на отсрещната страна на улицата. По време на изкоп­ни работи преди няколко години багерът бе изровил човеш­ки кости. Оказа се, че тук се намирало едно от гробищата на града. Журналистите предположиха, че гробовете може да съдържат не само останки на жители на Ню Йорк от коло­ниалния период и след обявяването на независимостта, но и на индианци от племената манате и ланапе.

Колекционера остави настрана предмета, който изглаж­даше - кост от дланта - и взе китката, която бе отделил вни­мателно от лъчевата и лакътната кост точно преди да потег­ли за летище „Кенеди“ миналата нощ, за да вземе първите жертви. Ръката съхнеше повече от седмица и повечето месо се беше разложило, но костите все още трудно се отделяха една от друга заради сухожилията.

О, тези полицаи, оказаха се по-добри, отколкото бе пред­полагал. Беше ги наблюдавал, докато претърсваха „Пърлстрийт“, и се чудеше дали вече са се досетили къде е скрил жена­та от летището. Остана много изненадан, когато внезапно всич­ки се втурнаха към мястото. Отначало си мислеше, че ще са им нужни две или три жертви, докато се досетят за уликите. Не успяха да я спасят, разбира се. Но имаха такава възможност. Ако бяха реагирали с няколко минути по-бързо.