Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Сакс?

И тогава тя си представи баща си, в униформа, приве­ден в горещата, разбита Четиридесет и втора улица, подхва­нал някакъв дрипав пияница, за да му помогне да се прибе­ре вкъщи. После Ник, как пие бира и се смее в една кръчма в Бронкс, в компанията на някакъв наркопласьор, който би го застрелял на мига, ако разбере, че е ченге под прикри­тие. Двамата мъже в живота ѝ, които изпълняват служеб­ния си дълг.

-      Амелия...

Двата образа, изплували в съзнанието ѝ, я успокоиха, вдъхнаха ѝ решителност.

-      Слушам - отвърна тя и се зае с работата си, както я бяха учили.

Взе проби изпод ноктите. Разреса космите, на интимни­те части и на главата. През цялото време обясняваше на Райм какво точно прави.

Правеше се, че не забелязва втренчените очи.

Правеше се, че не забелязва червената плът.

Опитваше се да не обръща внимание на миризмата.

-      Вземи дрехите - нареди Райм. - Отрежи всичко. Пос­тави първо лист хартия под тях, за да хванеш всяка улика, която може да изпадане.

-      Да проверя ли джобовете?

-      Не, ще го направим тук. Увий дрехите в хартия.

Сакс разряза блузата и полата, бикините. Пресегна се да вземе това, което смяташе за сутиен, от гърдите на жената. Беше странно и се разпадаше при пипане.

После внезапно разбра какво е и издаде кратък писък. Не беше сутиен, а обелена кожа.

-      Амелия? Добре ли си?

-      Да! - промълви тя. - Много добре.

-      Опиши ми как е вързана.

-      Устата е запушена с тиксо, широко пет сантиметра. Стандартни белезници за ръцете, въжета за краката.

-      Огледай тялото с „Полилайт“-а. Може да я е докос­нал с голи ръце. Търси отпечатъци.

Тя извърши търсенето:

-      Нищо.

- Добре. Сега срежи въжето, но не през възела. Прибери го в найлонов плик.

Сакс изпълни нареждането.

-      Трябва да вземем белезниците - каза Райм.

-      Добре. Имам ключ.

-      Не, Амелия. Не ги отключвай.

-      Какво?

-      Ключалката на белезниците е една от най-добрите улики, които насочват към престъпника.

-      Добре де, как очакваш тогава да ги сваля? - изсмя се Сакс.

-      В куфара има трионче.

-      Искаш да режа белезниците ли?

Райм замълча за момент, после каза:

-      Не, не белезниците, Амелия.

-      Какво тогава да направя... О, не говориш сериозно. Ръцете ли искаш да срежа?

-      Налага се.

Райм звучеше, сякаш е раздразнен от нежеланието ѝ. „Добре, стига толкова. Селито и Полинг са си избрали пълен психопат за партньор. Може така да пораснат в кари­ерата си, но мен не ме засяга.“

-      Забрави!

-      Амелия, това е обикновен начин за събиране на улики.

Защо гласът му звучи толкова логично? Сакс отчаяно започна да си търси извинения:

-      Ще се оцапат с кръв, като срежа...