![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Готово.
- Вземи няколко пликчета за улики. Сложи по десетина във всеки джоб. Можеш ли да ядеш с китайски пръчици?
- Моля?
- Живееш в града, нали? Дори минаваш по „Мот стрийт“. Знаеш ли ресторанта „Генерал Тсао“? Студени спагети със сусамен сос.
При споменаването на храна стомахът ѝ се разбунтува. Опита се да не гледа към мъртвата жена.
- Умея да си служа с китайски пръчици - каза Сакс с леден глас.
- Погледни в куфара. Трябва да са там. Стоят от времето, когато аз водех разследвания.
- Не виждам,
- Добре, намери тогава два молива. Сложи и тях в джобовете си. Сега можеш да започнеш обхождането. Да огледаш всеки сантиметър. Готова ли си?
- Да.
- Кажи ми първо какво виждаш.
- Голямо помещение. Може би шест на десет. Пълно с ръждясали тръби. Напукан бетонен под. Тухлени стени. Плесен.
- Някакви сандъци? Някакви предмети по пода?
- Не, празно е. Само тръби, варели и един котел. Ето го и пясъкът, черупките. Изсипали са се от една дупка в стената. Има и нещо сиво...
- Нещо ли? Не познавам тази дума. Какво „нещо“?
За миг я обхвана гняв. Опита се да се успокои и каза:
- Азбест, но не на влакна като тази сутрин, а на измачкани листове.
- Добре. Започвай да търсиш отпечатъци и уликите, които ни е оставил.
- Мислиш ли, че пак е оставил улики?
- Сигурен съм. Сложи си предпазните очила и включи „Полилайт“-а. Дръж го ниско. Обходи стаята. Всеки сантиметър. Тръгвай. Знаеш ли как да обхождаш?
- Да.
- Как?
- Няма нужда да ме изпитваш.
- Моля за извинение. Как?
- Напред и назад в едно направление, после напред и назад перпендикулярно.
- Всяка стъпка да не е по-дълга от тридесет сантиметра.
Това не ѝ бе известно.
- Знам.
- Давай.
От „Полилайт“-а блесна зловещо, неземно сияние. Сакс знаеше, че се нарича АИС, алтернативен източник на светлина, и предизвиква флуоресциране на отпечатъците от пръсти, петната от кръв и сперма, както и някои следи от обувки. Сенките започнаха да танцуват и да скачат в яркозелената светлина и Сакс на няколко пъти понечи да насочи пистолет към някое видение в танцуващия сумрак.
- Амелия?
Гласът на Райм бе пронизителен. Отново я стресна.
- Да? Какво?
- Има ли следи от обувки?
Тя продължи да се взира в пода:
- А, ъъъ, не. Виждам някакви черти в прахта. Или нещо...
Тя се запъна на безсмислената дума, но Райм, за разлика от Перети сутринта, не се заяде повторно.
- Значи е измел след себе си - каза Райм.
Сакс остана изненадана:
- Да, това е! Следи от метла. Как позна?
Райм се изсмя - зловещ звук в тази гробница - и каза:
- Бил е достатъчно умен, за да прикрие следите си сутринта, защо да не го направи и сега? О, много е съобразителен, този приятел. Но и ние сме умни. Продължавай.
Сакс се наведе (ставите ѝ горяха от болка) и продължи търсенето. Огледа всеки квадратен сантиметър от пода.
- Нищо няма. Абсолютно нищо.
Райм усети отчаянието в гласа ѝ.
- Едва сме започнали, Амелия. Сцената на престъплението е триизмерна. Запомни го добре. Засега знаем само, че няма нищо по пода. Сега претърси стените. Започни от най-отдалеченото от парния вентил място и огледай всеки сантиметър.
Сакс внимателно заобиколи ужасната кукла в средата на стаята. Спомни си майското дърво101, около което бе танцувала на някакъв уличен празник в Бруклин, когато беше на седем. Баща ѝ гордо я засне с камера. Бавно обиколи трупа. Стаята бе празна, а колко места за търсене ѝ оставаха още.
„Никаква надежда... Невъзможно.“
Но не беше невъзможно. Върху един перваз, на около двадесет сантиметра над пода, Сакс намери уликите, подхвърлени от убиеца. Извика в микрофона:
- Намерих нещо!
- На купчинка ли?
- Да. Голяма треска от тъмно дърво.
- Използвай клечките.
- Какво?
- Моливите. За да вземеш уликите. Мокри ли са?
- Всичко тук е мокро.
- Логично. Заради парата. Сложи дървото в хартиено пликче. В найлона влагата се запазва и при тази топлина уликите ще започнат да гният. Какво има още?