Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Имам една молба, сър.

Мъжът от другата страна на бюрото изглеждаше точно както във филмите биха представили някой заместник-комисар на полицейско управление в голям град. Какъвто всъщ­ност беше. Бяла коса, издадена брадичка, очила с позлатени рамки, завидно обществено положение.

-      Какъв е проблемът, полицай?

Заместник-комисарят Рандолф Екерт погледна Сакс над дългия си нос, с което ѝ даде да разбере, че няма да прояви по-голямо снизхождение към жена полицай, отколкото към мъж.

-      Искам да подам оплакване, сър - каза тя сухо. - Нали знаете за случая с отвлечените в таксито?

Той кимна:

-      Да, целият град е в паника.

Сакс бе на мнение, че случаят само се раздухва от меди­ите, но не се осмели да противоречи на заместник-комисар на полицейско управление.

-      Тази проклета конференция - продължи той, - целият свят ни гледа. Не е честно. Никой не говори за престъпност­та във Вашингтон. Нито в Детройт. Е, за Детройт говорят. Да кажем, Чикаго. Никога. Не, занимават се само с Ню Йорк. Миналата година в Ричмънд имаха повече убийства на глава от населението от нас. Лично го проверих. По-скоро ще се спусна с парашут и невъоръжен в центъра на Харлем, откол­кото да мина с кола през югоизточната част на федералния окръг.

-      Тъй вярно.

-      Разбрах, че са намерили момичето мъртво. По всички медии съобщиха.

„Тия репортери!...“ - помисли си той.

-      В централен Манхатън. Преди един час.

-      Колко жалко.

-      Тъй вярно.

-      Значи са я убили? Просто така? Без искане за откуп?

-      Не знам да са предявили искания.

-      От какво искате да се оплачете?

-      Бях първият полицай, пристигнал на мястото на едно свързано с това убийство, тази сутрин.

-      Патрул ли сте?

-      Бях патрул. Днес трябваше да се явя във „Връзки с обществеността“. За инструктаж. - Сакс вдигна ръцете си, облепени с лейкопласт, после ги постави на скута си. - Но ме провалиха.

-      Кои?

-      Детектив Лон Селито, сър. И капитан Хауман. И Линкълн Райм.

-      Райм ли?

-      Тъй вярно.

-      Този, дето командваше ЦСО преди няколко години?

-      Тъй вярно. Същият.

-      Мислех го за мъртъв.

„Такова самолюбие трудно умира.“

-      Жив е, сър.

Заместник-комисарят погледна през прозореца.

-      Той не е вече в полицията. Какво общо има със случая?

-      Използват го за консултант, доколкото разбрах. Слу­чаят се води от Лон Селито. Капитан Полинг е наблюдаващ. Чакам това преместване от осем месеца. А те ме накараха да обработвам сцената на убийството. Никога не съм се зани­мавала с такава работа. Нямаше никаква причина да ме на­товарват с дейност, за която не съм подготвена, и честно ка­зано, тя не ми достави никакво удоволствие.

-      Сцената на убийството ли?

-      Райм ме накара да обработя цялата сцена. Сама.

Екерт не разбираше. Ушите му отказваха да възприемат чутото.

-      От къде на къде цивилен ще заповядва каквото и да било на полицай?