Господин Неустоим

Когато стигнаха тренировъчното игрище, тя остави чантата със стиковете на Тед и извади един айрън с буквата S. Тед за малко да й откъсне ръката, докато го издърпваше от нея. Мъжете започнаха да загряват и Мег най-сетне имаше възможност да разгледа Спенсър Скипджак, санитарния гигант. Над петдесетгодишер, той имаше изпито лице, което й напомняше за Джони Кеш19, и макар че все още нямаше шкембе, бе започнал да наедрява около кръста. Въпреки че беше гладко обръснат, челюстта му тъмнееше едва забележимо. Панамена шапка, обточена с лента от змийска кожа, почиваше върху тъмна коса, прошарена от сребристи нишки. На кутрето си носеше сребърен пръстен с голям камък, а около косматата му китка беше закопчан скъп часовник. Имаше силен боботещ глас и държание, което издаваше както голямо его, така и очакването всички да му обръщат внимание.

- Миналата седмица играх в „Пебъл"20 с няколко момчета от Професионалната асоциация - оповести той, докато надяваше ръкавица за голф. - Аз платих за всичките. Страшно добре играх.

- Боя се, че не можем да се мерим с „Пебъл" - каза Тед. - Но ще направим всичко по силите си, за да се получи хубава игра.

Четиримата започнаха да загряват. Скипджак й се струваше опитен играч, но Мег подозираше, че не може да се мери с двама професионалисти и Тед, който бе печелил Аматьорската купа, както неведнъж бе чула. Тя приседна на една от дървените пейки, за да гледа.

- Ставай - изсъска й Марк. - Кадитата никога не сядат.

Естествено, че не сядаха. Би било прекалено разумно да го правят.

Когато най-сетне си тръгнаха от тренировъчното игрище, кадитата изостанаха зад играчите, които обсъждаха предстоящия си мач. Мег успя да чуе достатъчно, за да разбере, че ще играят нещо, наречено „най-добрата топка" - Тед и Дали срещу Кени и Спенсър Скипджак. След всяка дупка играчът с най-малък брой удари, печелеше точка за своя отбор. Отборът с най-много точки печелеше мача.

- Какво ще кажете за двайсетдоларов Насау21, за да е по-интересно? - предложи Кени.

- По дяволите, момчета - възрази Скипджак, - с приятелчетата ми всяка събота играем на хилядадоларов Насау.

- Против религията ни е - провлачи Дали. - Ние сме баптисти.

Съмнително, при положение че сватбата на Тед трябваше да се състои в презвитерианската църква, а Кени Травълър беше католик.

Когато стигнаха до първия тий, Тед се приближи до Мег и протегна рък с отровен поглед в очите.

- Драйвър22.

- Откакто станах на шестнайсет години - отвърна тя. - Ами ти?

Той посегна покрай нея, свали чорапчето на най-дългия стик и го извади.

Скипджак беше пръв. Марк прошепна, че останалите играчи ще трябва да му дадат общо седем допълнителни удара23, за да бъде играта справедлива. Ударът му изглеждаше впечатляващ, ала никой не каза нищо, така че може и да не беше. След него наред беше Кени, а после Тед. Дори Мег нямаше как да не види силата и изяществото в предварителния му замах, но когато настъпи моментът за истинския удар, нещо се обърка. Малко преди да докосне топката, той изгуби равновесие и я запрати наляво.

Всички се обърнаха към нея. Тед си беше лепнал обичайната усмивка на светец, ала в очите му горяха пъклени огньове.

- Мег, ако нямаш нищо против...

- Какво направих?

Марк побърза да я дръпне настрани и й обясни, че да допуснеш два стика в чантата да се ударят, докато играчът замахва за удар, е престъпление против човечеството. Сякаш това, че замърсяваха потоци и съсипваха мочурища, нямаше значение.

След това Тед направи всичко по силите си да я хване насаме, но тя успя да го избягва до третата дупка, когато един лош удар го вкара в пясъчен изкоп - бункер, както го наричаха. Заради цялото това раболепие - да му влачи чантата и да трябва да го нарича „господине" (нещо, което досега беше успяла да избегне), беше наложително тя да нанесе първия удар.

- Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше накарал да ме уволнят от хотела.

Той има безочието да придобие вбесено изражение.

- Не съм накарал да те уволнят. Беше Лари Стелман. Два дена подред си му разваляла следобедната дрямка.

- Петстотинте долара, които ми предложи, са в горното джобче на чантата ти. Ще очаквам да получа част от тях под формата на много щедър бакшиш.

Той стисна челюст.

- Имаш ли представа колко е важен днешният ден?

- Забрави ли, че снощи подслушах разговора ти? Така че знам точно какво е заложено на карта и колко много искаш да впечатлиш важния си гост.

- И все пак ето те тук.

- Е, поне за тази катастрофа не можеш да виниш мен. Макар да ми е ясно, че точно това ще направиш.