Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Нужно ли е да крещиш толкова силно? - каза тя. - Притесняваш съседите. А те са мъртви.
- Откога?
- Не съм сигурна. Някои от надгробните камъни са от средата на деветнайсети век.
- Говоря за теб.
- О! Тук съм от известно време. Ти къде си мислеше, че съм отседнала?
- Изобщо не съм мислил за това. И знаеш ли защо? Защото изобщо не ме интересува. Искам да се махнеш от тук.
- Вярвам ти, но това е църквата на Луси, а тя каза, че мога да остана колкото си поискам.
Или поне би го казала, ако изобщо я беше попитала.
- Грешиш. Това е моята църква и ти още утре сутринта ще се махнеш от тук и няма да се върнеш.
- Задръж малко. Ти подари тази църква на Луси.
- Беше сватбен подарък. Няма сватба. Няма и подарък.
- Не мисля, че съдът би приел подобен аргумент.
- Нямаше договор!
- Ти или си човек, който държи на думата си, или не си. Честно казано, започвам да мисля, че не си.
Той свъси вежди.
- Църквата е моя и ти пребиваваш тук незаконно.
- Ти го виждаш по твоя си начин, аз - по моя. Това е Америка. Всеки има право на мнение.
- Грешиш. Това е Тексас. И моето мнение е единственото, което има значение.
Което бе далеч по-вярно, отколкото на Мег й се щеше да признае.
- Луси искаше да се настаня тук, така че оставам.
Определено би искала Мег да се настани тук, ако знаеше за това.
Тед сложи ръка върху парапета на галерията.
- В началото ми беше забавно да те тормозя, но играта ми омръзва. - Той бръкна в джоба си и извади щипка за пари. - Искам да се махнеш от този град още утре. Това ще ускори нещата.
Извади банкнотите, прибра празната щипка в джоба си и разпери парите като ветрило, така че тя да може да ги преброи. Пет стодоларови банкноти. Мег преглътна с усилие.
- Не бива да носиш толкова пари в брой.
- Обикновено не го правя, ала един от местните земевладелци мина през кметството, след като банката беше затворила, за да си плати данъка. Не се ли радваш, че не можах да оставя парите да се мотаят там? - Той пусна банкнотите върху кушетката. - След като се одобриш с татенцето си, накарай го да ми напише чек.
И с тези думи се обърна към стълбите.
Мег обаче не можеше да допусне той да има последната дума.
- На интересна сцена се натъкнах в хотела тази събота. През цялото време на годежа ли изневеряваше на Луси, или само през част от него?
Той се обърна и плъзна поглед по нея, задържайки го подчертано върху гърдите й, където беше отпечатано логото на тениската.
- През цялото време изневерявах на Луси. Но не се тревожи. Тя никога не заподозря каквото и да било.
И той изчезна надолу по стълбите. Няколко секунди по-късно лампите угаснаха и входната врата се захлопна след него.
На следващата сутрин, със затварящи се за сън очи, Мег подкара към работа, а парите прогаряха радиоактивна дупка в джоба на отвратителните й нови бермуди с цвят каки. С петстотинте долара на Тед най-сетне можеше да се върне в Лос Анджелис и да се настани в някой евтин мотел, докато си намери работа. След като родителите й видеха, че е в състояние да се заеме сериозно с нещо, несъмнено щяха да отстъпят и да й помогнат да започне на чисто.
Но не. Вместо да се махне от града с парите на Тед, тя бе решила да остане, за да започне напълно безперспективна работа, като кара количката за напитки в кънтри клуб.
Униформата не бе чак толкова ужасна, колкото полиестерната рокличка в хотела, но не й отстъпваше много. В края на интервюто помощник-управителят й беше връчил жълта спортна риза с тъмнозеленото лого на клуба. Беше се видяла принудена да използва скъпоценните си бакшиши, за да си купи сама къси панталони с цвят каки, евтини бели гуменки и няколко чифта отвратителни спортни чорапки, които не бе в състояние дори да погледне.
Докато караше по алеята на клуба, беше бясна на себе си, задето бе прекадено упорита да вземе парите на Тед и да избяга. Ако ги беше получила от някой друг, вероятно щеше да го направи, но не можеше да понесе да приеме дори един цент от него. Решението й беше още по-идиотско, защото бе сигурна, че той ще направи всичко по силите си, за да я уволнят, веднага щом разбере, че тя работи в клуба. Повече не можеше да се преструва, дори и пред себе си, че знае какво прави.
Паркингът за служители беше по-празен, огколкото Мег очакваше да го завари в осем сутринта. Докато влизаше през служебния вход, си напомни, че трябва да внимава Тед и приятелчетата му да не я забележат. Отиде до кабинета на помощник-управителя, но той беше заключен, а целият първи етаж на клуба - празен. Тя отново излезе навън. На игрището имаше неколщша голфъри, ала единственият служител, който се виждаше, бе един мъж, поливащ розите. Когато го попита къде са всички, той й отвърна на испански нещо за това, как били болни, след което я насочи към една врата на приземния етаж.