Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
На Мег изобщо не й хареса решителният блясък в очите на Тед, когато той замахна за първия удар на последната дупка. Той зае стойка, вдигна драйвъра... и в същия миг тя, без да иска нарочно, изпусна чантата със стиковете му за голф...
8.
Стиковете се изтърсиха на земята с трясък. И седмината мъже, застанали около осемнайсетия тий, рязко се обърнаха към нея. Мег опита да си придаде смутен вид.
- Опа. Да му се не види. Голяма грешка.
Топката на Тед се беше приземила в далечния ляв ръф29 и Скипджак се ухили.
- Госпожице Мег, определено се радвам, че не си ми кади.
Мег зарови в пръстта с върха на гуменката си.
- Наистина съжалявам.
Как ли пък не.
И как реагира Тед на нейния гаф? Благодари ли й, задето му беше напомнила кое е най-важно днес? Или пък дойде при нея и стовари стика си върху главата й, както беше сигурна, че иска да направи? О, не. Господин Самото съвършенство бе прекадено хладнокръвен за нещо такова. Вместо това той й отправи ангелската си усмивка, приближи се до нея с нехайна стъпка и собственоръчно вдигна чантата си.
- Не се притеснявай, Мег. Току-що направи мача още по-интересен.
Мег никога не бе виждала човек, който да се преструва по-добре от него, но дори ако останалите не го усещаха, тя знаеше, че е бесен.
Всички заедно поеха по феъруея. Лицето на Скипджак беше зачервено, ризата лепнеше на масивните му гърди. Мег разбираше играта достатъчно добре, за да знае какво трябва да се случи. Заради хандикапа си Скипджак имаше право на един допълнителен удар на тази дупка, така че, ако всички други направеха пар, той щеше да спечели дупката за своя отбор. Но ако Дали или Тед направеха бърди, Скипджак също щеше да се нуждае от такова, за да я спечели, нещо, което изглеждаше доста невероятно. В противен случай мачът щеше да завърши с неудовлетворителен равен резултат.
Благодарение на намесата й Тед беше най-далеч от флагчето, така че беше пръв за втория удар. Тъй като никой от останалите не беше достатъчно близо, за да ги чуе, Мег успя да му каже точно какво мисли.
- Остави го да победи, идиот такъв! Не виждаш ли кожо много означава това за него?
Вместо да се вслуша в думите й, той приземи топката във феъруея, спечелвайки си позиция, която дори Мег виждаше, че бе съвършена.
- Малоумник - измърмори тя. - Ако направиш бърди, почти е сигурно, че гостът няма как да спечели. Наистина ли смяташ, че това е най-добрият начин да го предразположиш за отвратителните си преговори?
Тед метна стика към нея.
- Знам как се играе тази игра, Мег, също като Скипджак. Не е дете.
И той се отдалечи.
Дали, Кени и навъсеният Скипджак приземиха топките си на грийна с по три удара, ала Тед го направи само с два. Беше изоставил всякакъв здрав разум. Очевидно да загубиш мач беше смъртен грях за онези, които почитаха бога на голфа.
Мег първа стигна до топката на Тед. Намираше се върху голяма туфа трева, подхранвана от химикали, в съвършена позиция за бърди. Мег свали чантата със стиковете от рамо, замисли се за миг върху принципите си, след което с всичка сила стовари гуменката си върху топката.
Когато чу Тед да се приближава зад нея, побърза да поклати печално глава.
- Колко жалко. Изглежда, че е заседнала в дупка.
- Дупка? - Тед я избута настрани и видя топката си, потънала дълбоко в тревата.
Докато отстъпваше назад, Мег забеляза Скийт Купър - застанал на ръба на грийна, той я наблюдаваше с малките си, заобиколени от бръчици очи. Тед се взираше в топката.
-Какво, по...
- Някакъв гризач. - От начина, по който Скийт го каза, Мег разбра, че бе видял точно какво се е случило.
- Гризач? Тук няма никакви... - Тед рязко се обърна към нея. - Не ми казвай...
- Можеш да ми благодариш по-късно - заяви тя.
- Проблем ли има? - провикна се Скипджак от другия край.
- Тед го закъса - извика Скийт в отговор.
На Тед му бяха необходими два удара, за да излезе от душата, в която Мег го беше закопала. Все пак успя да направи пар, но то не беше достатъчно. Кени и Скипджак спечелиха мача.
Кени като че ли искаше единствено да се прибере при жена си, вместо да се радва на победата си, ала Спенсър не спря да се хили чак до клубното помещение.
- На това му се вика мач. Жалко, че накрая изгуби, Тед. Кофти късмет. - Докато говореше, той отброяваше банкноти от една голяма пачка - бакшиша на Марк. - Добра работа свърши. Можеш да ми бъдеш кади по всяко време.
- Благодаря, господине. За мен бе удоволствие.
Кени даде няколко двайсетачки на Лени, стисна ръката на партньора си и пое към вкъщи. Тед бръкна в джоба си, натъпка някакъв бакшиш в шепата й и сключи пръстите й около него.
- Не ти се сърдя, Мег. Ти направи каквото можа.