Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
С изключение на мъжа, който трябва да беше Спенсър Скипджак, Мег веднага ги разпозна - Тед, баща му Дали и Кени Травълър. И с изключение на Спенсър Скипджак, тя не помнеше някога да е виждала толкова много мъжко съвършенство на едно място, нито дори на червения килим в Холивуд. У никой от тези трима богове на голфа нямаше следи от присадена коса, повдигащи обувки или изкуствен тен. Това бяха тексасци - високи и стройни, със стоманени очи и сурова красота; мъжествени типове, които не бяха чували за мъжки кремове, обезкосмяване на гърдите или подстрижки за повече от двайсет долара. Това бяха истински мъже - архетипният американски герой, цивилизоващ Запада със стикове за голф вместо с карабини.
Освен че имаха еднакъв ръст и конструкция, Тед и баща му не си приличаха особено. Тед имаше кехлибарени очи, докато тези на Дали бяха яркосини, непомътнели от изминалите години. Докато Тед беше ъгловат, уДали всичко бе някак изгладено. Устните му бяха по-пълни от тези на сина му, почти женски, профилът му - по-мек, ала и двамата бяха поразително красиви и с еднаквата им небрежна походка и уверено излъчване никой не би ги помислил за друго, освен за баща и син.
Прошарен мъж, с вързана на опашка коса, малки очи и сплескан нос се показа от стаята за чантите, както Мег бе научила вече. Това можеше да бъде единствено Скийт Купър, мъжът, който според Марк бил най-добрият приятел на Дали Бодин и дългогодишен кади. Марк се запъти към малката групичка, а Мег наведе глава и приклекна, преструвайки се, че си връзва гуменките.
- Добро утро, господа - чу да казва Марк. - Господин Скипджак, днес аз ще ви бъда кади. Чух, че сте страхотен голфър, и нямам търпение да ви видя да играете.
До този миг Мег не се бе замисляла точно към кой от играчите ще я придаде Марк.
Лени, мразещият кисело зеле кади, се приближи до тях. Беше нисък, със загрубяло от слънцето лице и изпопадали зъби. Взе една от огромните чанти за голф, облегната на Стойката, преметна я през рамо така, сякаш беше лятно сако, и се насочи към Кени Травълър.
Което оставяше... Но разбира се, че щеше да й се падне Тед. Какво друго би могла да очаква, когато животът й отиваше по дяволите?
Той все още не я беше забелязал и Мег се зае да завърже връзките на другата си гуменка.
- Господин Бодин - каза Марк, - днес ще пробвате съвсем нов кади...
Мег стисна зъби, извика в съзнанието си образа на баща си в най-заплашителната му роля и се изправи.
- Сигурен съм, че Мег ще се справи отлично.
Тед се вкамени. Кени я гледаше с интерес, Дали - с неприкрита враждебност. Мег вирна брадичка, изпъна рамене и си заповяда да срещне кехлибарените очи на Тед Бодин.
Едно мускулче в ъгълчето на челюстта му потръпна.
-Мег.
Докато Спенсър Скипджак беше наблизо, даде си сметка тя, Тед не можеше да каже онова, което би искал. Тя кимна и се усмихна, но не отвърна дори с едно най-просто „Здравейте", нищо, което би я принудило да го нарече „господине". Вместо това отиде до Стойката и вдигна последната чанта.
Беше точно толкова тежка, колкото изглеждаше, и Мег се олюля едва забележимо. Докато премяташе широката презрамка през рамо, се запита как ще съумее да влачи това нещо цели осем километра през неравното игрище под изпепеляващото тексаско слънце. Щеше да се върне в колежа. Да довърши бакалавърската си степен и да вземе диплома по право. Или пък счетоводство. Само че не искаше да бъде адвокат или счетоводител. Искаше да бъде богата жена с неограничени авоари, които да й позволяват да пътува по целия свят, да среща интересни хора, да усвоява местни занаяти и да си намери любовник, който да не е нито луд, нито гадняр.
Групичката се отправи към тренировъчното игрище, за да загрее. Тед се опита да изостане, за да я направи на нищо, но не успя да се откопчи от почетния гост. Мег подтичваше след тях, вече запъхтяна под тежестта на чантата.
Марк дойде при нея и каза тихичко:
- Тед ще поиска клина за пясък, когато стигне до тренировъчното игрище. След това айрън номер девет, айрън номер седем, вероятно и номер три и накрая драйвъра18. Не забравяй да ги почистиш, след като ги е използвал. И внимавай да не изгубиш новите му чорапчета.
Всички тези инструкции започваха да се смесват в главата й. Скийг Купър, кадиго надали, я погледна изучаващо с изпъкналите си очи. Под бейзболната шапка посивяващата му опашка падаше доста под раменете му, а лицето му й напомняше за сушена на слънце кожа за чанти.