Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Спортният магазин беше обзаведен като стара английска кръчма, с тъмно дърво, месингови аплици и килим на синьо-зелено каре. Пирамиди от стикове за голф се издигаха като стражи между грижливо подредени купчинки от екипи за голф, обувки и козирки с логото на клуба. Магазинът беше празен, ако не се броеше спретнатият тип зад щанда, който трескаво натискаше клавишите на телефона си. Когато се приближи, Мег прочете името му върху лепенката на гърдите му. Марк. Беше малко по-нисък от нея, на около двайсет и пет години, слаб, с грижливо подстригана светлокестенява коса и хубави зъби - някогашно колежанче, което за разлика от нея се чувстваше съвсем удобно в спортна риза, украсена с логото на кънтри клуба.
Представи му се и той вдигна поглед от телефона си.
- Страшен ден си избрала да започнеш работа. Кажи ми, че си била кади или поне играеш голф.
- Не. Аз съм новото момиче за количката с напитки.
- Аха, разбирам. Но си била кади, нали?
- Гледала съм „Слуги и господари"16. Това брои ли се?
Марк очевидно не се отличаваше с кой знае какво чувство за хумор.
- Виж, нямам време за празни приказки. Всеки момент ще пристигне много важна четворка. - След разговора, който бе чула снощи, на Мег не й беше трудно да се досети кои са членовете на тази толкова важна четворка. - Току-що открих, че всичките ни кадита, с изключение на един, както и повечето от останалите ни служители, са получили хранително натравяне. Вчера от кухнята са поднесли развалено кисело зеле на обяда за служителите и повярвай ми, някой ще си изгуби работата зарад и това.
Мег изобщо не харесваше накъде отиваше разговорът. Ама никак.
- Аз ще бъда кади на ВИП госта ни - продължи Марк и излезе иззад щанда. - Лени (той е един от постоянните ни кадита) мрази кисело зеле и вече идва насам. Дали ще е със Скийт, както обикновено, което си е истинско облекчение. Но все още не ми достига един кади, а няма време да търся друг.
Мег преглътна.
- Онзи мил човек, който поливарозите до пилона...
- Не говори английски. - Марк започна да я побутва към една врата в задната част на магазина.
- Несъмнено има още някой от персонала, който не е ял от киселото зеле.
- Да, барманът ни, който е със счупен глезен, и Джени от счетоводството, която е на осемдесет години. - Докато отваряше вратата и й даваше знак да излезе, Мег почувства, че я оглежда преценяващо. - Не мисля, че ще е проблем да носиш чантата в продължение на осемнайсет дупки.
- Но аз никога не съм играла голф и не знам нищичко за него. Дори не уважавам тази игра. Всички изсечени дървета и пестицидите, които причиняват рак. Ще бъде истинска катастрофа. - По-голяма, отколкото той можеше да си представи. Преди броени минути бе обмисляла как да остане незабелязана от Тед Бодин. А сега това.
- Аз ще ти казвам какво да правиш. Ако се справиш добре, ще спечелиш много повече, отколкото, като караш количката с напитки. Възнаграждението за начинаещ кади е двайсет и пет долара, но онези мъже дават страшно големи бакшиши. Ще получиш поне четиресет отгоре. - Той задържа вратата, за да може тя да мине. - Това е стаята на кадитата.
В претъпканото помещение имаше продънен диван и няколко сгъваеми метални стола. Табло за съобщения с надпис „Хазартът - забранен" висеше над сгъваема маса, върху която бяха разпилени карти за игра и чипове за покер. Марк включи малкия телевизор и взе едно DVD от рафта.
- Това е образователното филмче, което пускаме на хлапетата в детската ни програма за кадита. Изгледай го, докато дойда да те взема. Не забравяй да стоиш близо до играча си, но не чак толкова, че да го разсейваш. Не откъсвай очи от топката и се грижи стиковете да са чисти. Винаги носи кърпа. Оправяй разместените чимове на феъруея и следите от топката върху грийна17 - гледай мен. И не говори. Не и ако някой от играчите не те заговори.
- Не ме бива в това, да си държа устата затворена.
- Е, гледай днес да е различно, особено що се отнася до мнението ти за игрищата за голф. - Той спря до вратата. - И никога не се обръщай към член на клуба по друг начин, освен с „господине" и „госпожо". Никакви малки имена. Никога.
Той си тръгна, а М ег се свлече на изтърбушения диван. Филмчето започна. За нищо на света нямаше да нарече Тед Бодил „господин". Дори за всички бакшиши на света.
Половин час по-късно Мег стоеше пред спортния магазин, нахлузила нещо, наподобяващо отвратителен зелен лигавник, който й стигаше до хълбоците и който бе завързала над ризата си, правейки всичко по силите си да стане невидима, като се криеше зад Марк. Тъй като беше поне пет сантиметра по-висока от него, опитите й бяха обречени. За щастие, четиримата души, които идваха към тях, бяха прекадено погълнати в разговор за закуската, която бяха довършили току-що, и вечерята, която планираха за тази нощ, за да я забележат.