Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Мислиш ли, че този път ще купи земята? - попита Кени.
- Трудно е да се каже. Спенсър Скипджак е непредсказуем. Преди шест седмици ни каза, че със сигурност се е спрял на Сан Антонио, а ето ти го отново тук.
Мег бе дочула достатъчно разговори, за да знае, че Спенсър Скипджак е собственикът на „Вайсрой Индъстрис", огромна санитарна компания, и човекът, на когото всички разчитаха да построи луксозен комплекс за голф, който да привлече както туристи, така и заможни пенсионери, и да спаси града от икономическите му затруднения. Очевидно единственият по-голям
бизнес в Уайнет беше компания за електроника, част от която бе собственост на Уорън Травълър, бащата на Кени. Само че една компания не бе достатъчна, за да поддържа местната икономика и градът отчаяно се нуждаеше от работни места, както и от нов източник на приходи.
- Трябва да се погрижим Спенс да си изкара невероятно утре - заяви Тед. - Да му покажем какво бъдеще го очаква, ако избере Уайнет. Ще почакам до вечерята, преди да действам - ще му изложа данъчните облекчения, ще му напомня колко изгодно ще получи земята. Нали знаеш?
- Само ако притежавахме достатъчно от земята на „Уиндмил Крийк", за да сринем мястото и да построим комплекса там. - Начинът, по който Кени го каза, говореше, че неведнъж го бяха обсъждали.
- Далеч по-евтино би било да строим, така е. - Тед остави бирата си толкова рязко, че кутията изтрака. - Тори искаше да играе с нас утре, така че я предупредих - видя ли я да се навърта около клуба, ще накарам да я арестуват.
- Това няма да я спре - заяви Кени. - А последното, от което се нуждаем, е сестра ми да цъфне на игрището. Спенс знае, че не може да ни победи, но направо ще откачи, ако загуби от жена, а късата игра на Тори на практика е толкова добра, колкото и моята.
- Декс ще каже на Шелби да държи Тори настрани.
Мег се зачуди дали Декс е съкратено от Декстър, името, под което беше регистрирано любовното гнезденце на Тед в хотела.
Той се облегна на стената.
- Щом чух за плана на Тори да стане четвъртият играч в нашата група, накарах татко да се върне от Ню Йорк.
- Това определено ще напомпа егото на Спенс. Да играе с великия Далас Бодин. - Мег долови нотка на раздразнение в гласа на Кени, нещо, което не убегна и на приятеля му.
- Стига си се държал като ревниво момиче. Ти си почти толкова известен, колкото и баща ми. - Усмивката на Тед се стопи и той отпусна ръце между коленете си. - Ако не успеем, градът ще страда повече, отколкото ми се иска да мисля.
- Време е да съобщиш на хората колко сериозно е всъщност положението.
- Те вече знаят. Ала засега не искам никой да го изрича на глас.
Двамата мъже довършиха бирата си в мълчание. Най-сетне Кени стана да си върви.
- Вината не е твоя, Тед. Нещата вече бяха отишли по дяволите, когато остави да те изберат за кмет.
- Знам го.
- Не можеш да правиш чудеса. Можеш единствено да дадеш най-доброто от себе си.
- Твърде дълго си бил женен за лейди Ема - измърмори Тед. - Звучиш точно като нея. Още малко и ще ме поканиш да се включа в литературния ти клуб.
Двамата продължиха да се закачат по този начин, докато излизаха навън. Гласовете им заглъхнаха. Разнесе се рев на двигател. Мег се отпусна на пети и въздъхна с облекчение.
А после си даде сметка, че лампите все още светят.
Вратата отново се отвори и по чамовите дъски на пода отекнаха стъпки. Тя погледна надолу. Тед стоеше насред църквата, пъхнал палци в задните джобове на дънките си. Отново гледаше натам, където някога бе имало олтар, но този път раменете му бяха увиснали едва забележимо - рядка възможност за Мег да види незащитения мъж под хладнокръвната му външност.
Мигът отмина прекадено бързо. Той пристъпи към вратата на кухнята. Стомахът на Мег се сви от ужас. След секунда до ушите й достигна много силна и много сърдита ругатня.
Тя наведе глава и зарови лице в ръцете си.
Сърдит тропот на крака отекна в църквата. Може би, ако беше много, много тиха...
- Мег!
7.
Мег се хвърли към кушетката.
- Опитвам се да спя - извика тя, приготвяйки се за битка. - Ако нямаш нищо против!
Тед изтрополи по стълбите и подът в галерията затрепери под краката му.
- Какво, по дяволите, мислиш, че правиш?
Мег приседна на ръба на кушетката и опита да си придаде вид, сякаш току-що се бе събудила.
- Е, очевидно не спя. Какъв ти е проблемът, така или иначе? Нахлуваш тук посред нощ... И не бива да ругаеш в църква.
- Откога си се настанила тук?
Мег се протегна и се прозя, мъчейки се да си придаде нехаен вид. Би било доста по-лесно, ако носеше нещо по-впечатляващо от гащички с пиратски черепи и тениската, забравена от един от гостите на хотела.