Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Добър удар, господин Скипджак. Направихте го без грешка. - Марк кимна с възхищение.
- Страхотно се възползвахте от вятъра, господин Травълър - каза Лени.
- Завъртя я като пумпал - рече Скийг Купър на бащата на Тед.
Докато слушаше как кадитата възхваляват играчите си, Мег
заключи, че всичко е заради егото. Да си имаш свой собствен отбор от клакьори. Тя реши да изпробва теорията си.
- Леле! - възкликна, когато отново дойде редът на Тед. - Страхотен удар. Колко далеч отиде само. Чак... ей там.
Мъжете я зяпнаха. Последва дълга пауза, нарушена най-сетне от Кени:
- Ще ми се и аз да можех да удрям топката така. - Още една пауза. - Далеч.
Мег се зарече да не казва нито дума повече и сигурно щеше да успее, ако Спенсър Скипджак не обичаше толкова много да говори.
- Внимавай сега, госпожице Мег. Ще използвам малка хитринка, която научих от Фил Микелсън28, за да изпратя тази топка точно до флагчето.
Тед настръхна, както винаги щом Скипджак се обърнеше към нея. Несъмнено очакваше Мег да им подлее вода и тя определено би го направила, ако от това зависеха единствено неговите щастие и благосъстояние. Само че още нещо беше заложено на карта.
Беше изправена пред невъзможен избор. Последното, от което планетата се нуждаеше, бе още едно игрище за голф, гълтащо природни ресурси, ала дори тя виждаше колко много страда градът. Във всеки брой на местния вестник съобщаваха за поредния малък местен бизнес, видял се принуден да затвори, или пък за още една останала без средства благотворителна организация, която не е в състояние да се справя с увеличеното търсене на услугите й. И как би могла да съди другите, когато самата тя водеше живот, който едва ли можеше да се нарече природосъобразен, като се започнеше с гълтащата й бензин кола? Както ида постъпеше сега, щеше да бъде лицемерка, така че реши да последва инстинкта си, да изостави още няколко от принципите си и да се държи като добро момиче заради един град, който я мразеше.
- Да ви гледа човек как играете голф, е истинско удоволствие, господин Скипджак.
- Ами, аз съм слабак в сравнение с тези момчета.
- Но те играят голф по цял ден - възрази тя. - Вие си имате истинска работа.
Стори й се, че чу как Кени Травълър изпръхтя.
Скицджак се разсмя и отвърна, че му се искало тя да му бъде кади, въпреки че не знаела нищо за голфа и щели да му трябват повече от седем удара, за да компенсира нейните грешки.
Когато спряха в клубното помещение между деветата и десетата дупка, резултатът беше равен - четири дупки за Тед и Дали, четири за Кени и Спенсър и една, където нямаше победител. Мег получи кратка почивка - не дрямката, за която си мечтаеше, но достатъчно време, за да наплиска лицето си със студена вода и да сложи лепенки на мехурите по стъпалата си. Марк я дръпна настрани и я скастри, задето фамилиарничела с членовете на клуба, вдигала прекалено много шум, не се държала достатъчно близо до играча си и му хвърляла гадни погледи.
- Тед Бодин е най-свестният в клуба, не разбирам какъв ти е проблемът. Отнася се с уважение към всички служители и дава големи бакшиш.
Мег подозираше, че това едва ли ще важи за нея.
Марк се отдалечи, за да продължи да се подмазва на Кени, и Мег отиде до голямата тъмносиня чанта на Тед, изпълнена с отвращение. Златистите чорапчета за стиковете бяха в тон с шевовете. Само две чорапчета. Очевидно вече беше изгубила едно. Тед се приближи иззад нея, намръщи се при вида на липсващото чорапче, а после насреща й.
- Прекалено се умилкваш около Скипджак. Стой настрани.
Е, дотук беше с доброто момиче. Тя понижи глас.
- Израснала съм в Холивуд, така че много по-добре от теб разбирам мъжете с гигантско его като него.
- Така си мислиш ти. - Той нахлупи бейзболната шапка, която държеше, на главата й. - И си сложи шапка, по дяволите. Тук имаме истинско слънце, не онова жалко подобие, на което сте свикнали в Калифорния.
На десетата дупка, Мег извади Тед и баща му от играта, като изскубна няколко бурена, за да улесни Тед. Ала дори и с трите дупки, които му беше коствала, както и няколкото заблудени удара на Тед, когато твърде настойчиво се опитваше да скрие точно колко й е бесен, той си оставаше наистина борбен.
- Днес играеш много странно, синко - отбеляза Дали. - Мигове на брилянтност, съчетани с умопомрачителна лудост. От години не съм те виждал да играеш толкова добре... нито пък толкова зле.
- Случва се, когато сърцето ти е разбито. - Кени замахна с пътъра си от ръба на грийна. - Понякога полудяваш малко. - Топката му спря на няколко сантиметра от дупката.