Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Не знам как си успяла да се вредиш като кади, но ако си мислиш, че...
- Чуй ме добре, Тиодор. - Мег стисна ръба на чантата. - Накараха ме да го направя. Ненавиждам голфа и нямам представа какво правя. Никаква, ясно ли ти е? Така че те съветвам да сториш всичко по силите си да не ме притесняваш допълнително. - Тя отстъпи назад. - А сега стига си приказвал и удари проклетата топка. И този път ще съм ти задължена, ако направиш така, че да полети напред, та да не се налага да обикалям насам-натам след теб.
Той й отправи убийствен поглед, който изобщо не се връзваше с репутацията му на светец, след което издърпа един стик от чантата, доказвайки, че прекрасно може да го прави и сам.
- Щом свършим тук, двамата с теб веднъж завинаги ще си уредим сметките. - Удари топката с мощен, подхранван от яростта замах, о който се разхвърча пясък. Топката отскочи на десетина ярда24 пред грийна, търкулна се по възвишението до флагчето, задържа се за миг на ръба на дупката и тупна вътре.
- Впечатляващо - заяви Мег. - Кой би предположил, че съм толкова добър инструктор по голф.
Той хвърли стика в краката й и се отдалечи с широка крачка, докато останалите го поздравяваха за добрия удар от другата страна на феъруея.
- Защо не метнеш малко от този късмет насам? - Тексаският акцент на Скипджак не може да беше истински, понеже той беше родом от Индиана, ала очевидно бе от онези, които обичат да се вписват.
На следващия грийн Мег беше кадито йай-близо до флагчето. Докато Тед замахваше с пътъра си25, Марк й кимна едва забележимо. Тя си беше научила урока, че не бива да прави неочаквани движения, затова дори когато всички се разкрещяха, изчака топката на Тед да удари флагчето и тупне в дупката, преди да го извади.
Дали простена. Кени се ухили. Тед наведе глава, а Спенсър Скипджак заяви тържествуващо:
- Изглежда, че кадито ти току-що ти коства тази дупка, Тед.
Мег забрави, че от нея се очаква да бъде няма... както и изпълнителна, весела и раболепна.
- Какво направих?
Марк беше пребледнял от челото до логото на ризата си.
- Наистина съжалявам за това, господин Бодин. - След това се обърна към нея с мрачна сдържаност: - Мег, не може да допуснеш топката да се удари във флагчето. Това се наказва.
- Играчът се наказва заради грешката на кадито? Това е глупаво. Топката, така или иначе, щеше да влезе.
- Не се тревожи, миличка - ободряващо каза Скипджак. - На всекиго може да се случи.
Заради хандикапа си Скипджак имаше право на един удар повече и изобщо не се опита да скрие своето ликуване, след като никой не успя да вкара топката.
- Изглежда, че моето бърди26 току-що ни спечели тази дупка, партньоре. - Той плесна Кени по гърба - Сещам се за онзи път, когато играх с Бил Мъри и Рей Романо27 в „Сайпръс Пойнт". И двамата са страшни образи...
Сега Тед и Дали изоставаха с една дупка, ала Тед го посрещна невъзмутимо... много ясно.
- Ще наваксаме на следващата дупка.
На Мег изобщо не й беше трудно да разтълкува свирепия поглед, който й отправи тайно от другите.
- Ама че нелепа игра - измърмори тя двайсетина минути по-късно, след като отново го прецака, нарушавайки поредното абсурдно правило. Опитвайки се да бъде добър кади, тя вдигна топката на Тед, за да избърше полепналата по нея мръсотия, само за да установи, че не й е позволено да го прави, докато топката не е на грийна, а местоположението й - маркирано. Сякаш в това имаше някаква логика.
- Добре, че направи бърди на първата и втората дупка, синко - подхвърли Дали. - Днес определено имаш страшно лош късмет.
Мег не виждаше смисъл да пренебрегва очевидното.
- Аз съм лошият късмет.
Марк я стрелна с предупредителен поглед, задето беше нарушила правилото да не говори и задето не беше нарекла Дали „господине”, ала Спенсър Скипджак се разсмя.
- Поне е откровена. Което не може да се каже за много жени.
Беше ред на Тед да й отправи предупредителен поглед, този
път, за да й забрани да изкоментира идиотското подвеждане на цял пол под един общ знаменател. Не й стана приятно, че Тед толкова добре бе разчел мислите й. И определено не харесваше Спенсър Скипджак, който беше самохвалко и обичаше да ръси имена на знаменитости, които познаваше.
- Последния път, когато бях във Вегас, попаднах на Майкъл Джордан в една от частните стаи...
Мег успя да премине седмата дупка, без да наруши нито едно правило, но раменете я боляха, новите гуменки й бяха направили мехур на кутрето, беше й горещо, а й оставаха още единайсет отвратителни дупки. Да влачи петнайсеткилограмова торба със стикове за голф вместо атлетичния, метър осемдесет и пет сантиметров шампион, който спокойно можеше да го прави сам, й се струваше все по-нелепо. Ако тези здрави, силни мъже бяха прекадено мързеливи, за да носят собствените си стикове, защо не си вземеха колички за голф? В това с кадитата нямаше никаква логика. Освен...