Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Значи сте поставен да ме пазите!
— Като почетна стража, монсеньор.
— Почетна?… Това е друга работа. Значи ме арестуват в собствения ми дом?
— Не говорете така, монсеньор. Ако викате, ще бъда принуден да ви приканя да мълчите.
— Така! Значи насилие в моя собствен дом! Превъзходно!
— Ние не се разбираме. Тук има шах, хайде да изиграем една партия, монсеньор.
— Господин д’Артанян, излиза, че аз съм в немилост?
— Съвсем не, но…
— Но ми е забранено да се отлъчвам…
— Не разбирам нито дума от това, което ми казвате. Ако искате да се махна, кажете ми направо.
— Драги господин д’Артанян, вашето поведение ме подлудява. Искам да спя, защото падам от умора. Вие ме разсънихте.
— Никога не бих си простил това и ако искате да ме примирите със собствената ми съвест, спете колкото искате в мое присъствие. Ще бъда страшно доволен. А може и да си тръгна. Лека нощ, монсеньор.
Д’Артанян се направи, че си тръгва. Фуке изтича към него:
— Чакайте, няма да легна. Говоря съвършено сериозно. Тъй като не желаете да се държите с мен като с истински мъж, а го усуквате и хитрувате, ще ви накарам да си покажете зъбите, както се прави при лов на глиганите. Ще накарам да впрегнат коне и ще замина за Париж!
— Аха! Това вече е друга работа.
— Тогава вие ще ме арестувате, нали?
— О, не, просто и аз ще дойда с вас.
— Достатъчно, господин д’Артанян — каза Фуке с леден глас. — Не напразно се ползвате с репутацията на ловък човек, но тия пред мен не минават. Вършете си работата, господине, вършете си работата! Кажете ми защо ме арестувате? Какво съм направил?
— Но аз наистина не знам какво сте направили и не ви арестувам… Сега.
— Сега? — възкликна, бледнеейки, Фуке. — А утре?
— Утрешният ден все още не е настъпил, монсеньор! Кой може да гарантира за него!
— По-скоро, по-скоро, капитане! Позволете ми да поговоря с господин Дербле.
— Уви, това не е възможно, монсеньор, тъй като имам заповед да не ви разрешавам да общувате с когото и да било.
— Дори с господин Дербле, вашия приятел!
— Монсеньор, нима не е възможно господин Дербле, моят приятел, да е единственото лице, с което всъщност трябва да попреча да общувате.
Фуке почервеня, давайки си вид, че се е примирил с положението.
— Вие сте прав, господине, получих урок, за който не трябваше да ви давам повод. Падналият човек не може повече да разчита на нищо дори от страна на онези, чието щастие е осигурил сам. Да не говорим за другите, на които той никога не е имал удоволствието да направи някаква услуга.
— Монсеньор.
— Това е самата истина, господин д’Артанян: вие винаги сте се държали с мен изключително коректно, както подобава на човек, на когото от самата съдба е предопределено да ме арестува. Вие никога не сте се обръщали към мен дори и с най-нищожна молба.
— Монсеньор — отвърна гасконецът, трогнат от красноречието и дълбоката му тъга, — ще ми дадете ли честна дума, че няма да напускате тази стая?
— Защо, драги д’Артанян, след като вие ме пазите? Нима ще се опитам да се боря с най-доблестната шпага на кралството?!
— Не, не става дума за това, монсеньор. Работата е там, че аз ще отида да потърся господин Дербле и ще ви оставя сам.
Фуке извика от радост и учудване.
— Ще потърсите господин Дербле? В синята стая? Ах, вие просто ме спасявате.
— Ще ми стигнат ли десет минути, за да се добера до синята стая и да се върна обратно? — попита д’Артанян.
— Приблизително.
— Докато събудя Арамис, който има здрав сън, и го предупредя, ще минат още пет минути, общо ще отсъствам четвърт час. Сега, монсеньор, ми дайте дума, че няма да се опитвате да бягате и че връщайки се, ще ви заваря тук.
— Давам ви дума, господине — Фуке стисна ръката на мускетаря и той веднага тръгна.
Фуке го изгледа с явно нетърпение, почака да се затвори вратата и се хвърли към ключовете си, отвори няколко тайни чекмеджета и започна да търси някои документи, които за негово огорчение бяха останали в Сен-Манде. После бързо събра различни писма, договори и други документи и ги изгори върху мраморната поставка на камината, без дори да премести саксиите с цветя, които стояха там. Свършвайки с това, се строполи в креслото. Върналият се д’Артанян го видя в тази поза. Достойният мускетар ни най-малко не се съмняваше, че след като е дал дума, Фуке няма да я наруши. Същевременно той предполагаше, че суперинтендантът ще се възползва от предоставеното му време, за да се избави от всички документи, които биха могли да влошат и без това тежкото му положение. Затова, влизайки в стаята, той вдигна глава като куче, което е усетило наблизо дивеч, и откривайки миризма на дим, удовлетворено кимна с глава.