Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Джеймс и Яжара тичаха през по-голямата част от пътя, като спираха само когато им се струваше, че ги дебне някаква стаена опасност. Прекосиха доста бързо селото и излязоха на източния път, от който се виждаше тъмната гора. Беше вече нощ, но заради липсата на лунна светлина местността изглеждаше още по-злокобна и изпълнена със сенки. Пътят бе добре отъпкан, но тесен, и Джеймс трябваше да удържа желанието си да подскача при всеки страничен шум.

Песента на птиците отдавна бе секнала, нямаше го и приглушеното свирукане на техните нощни посестрими. Въздухът бе неестествено спокоен и неподвижен, сякаш магията, затъмнила слънцето, бе успокоила и вятъра.

Изведнъж нощта се изпълни с далечни протяжни вопли. Скоро им отговориха и други.

— Вълци! — извика Джеймс.

— Побързай! — подкани го Яжара и се затича с главоломна бързина, рискувайки да се спъне в някоя дупка.

Като се промушваха между дърветата и едва избягваха надвисналите им клони, те най-после забелязаха една малка къща на открито място сред гората. Бе озарена отвътре с червеникава светлина, която се процеждаше през цепнатините около вратата и прозореца до нея.

— Вътре има някой — предупреди Джеймс.

— И отвън също — посочи Яжара.

Четири силуета изникнаха иззад къщата и съвсем целенасочено се запътиха право към Джеймс и Яжара.

Яжара насочи напред тоягата и отново от върха й бликна ослепителна светлина. Там, където светкавицата преминаваше над земята, разхвърляните листа пламваха и започваха да пушат. Светкавицата обгърна телата на четиримата вампири и те замръзнаха на местата си, като потръпваха конвулсивно, макар да полагаха отчаяни, но безполезни усилия да продължат напред.

— Влизай вътре! — извика Яжара. — Аз ще се справя с тези.

Джеймс изтича покрай сгърчените тела, две от които се бяха строполили на земята и подскачаха като риби на сухо. Без да спира, той вдигна крак, стовари го върху вратата и я изби.

Насред стаята една жена бе седнала на стол, наведена над плетена детска люлка. Още щом се извърна, стана ясно, че и тя е вампир. Жената се надигна, изръмжа и се нахвърли върху Джеймс.

Той отскочи, удари я и я повали. Тя се стовари на пода с болезнен вик и Джеймс я посече през шията. Острието на рапирата му разсече плътта, но се удари в кост и отскочи и той съжали, че не разполага с по-тежко оръжие.

Издърпа рапирата и удари няколко пъти протегнатите към него ръце. Жената отново нададе болезнен вик и се отдръпна, но въпреки раните си се опитваше да се надигне.

Докато тя се изправяше, Джеймс скочи към нея, затисна корема й с крак, замахна с факлата и подпали дрехите й.