Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Лумнаха пламъци, но за изненада на Джеймс, Господарят на вампирите като че ли изобщо не ги забеляза.

Най-сетне вратата бе затворена и Солон я подпря с цялата си тежест.

— Трябва да я залостим! — извика Джеймс.

Яжара сграбчи Кендарик за наметалото и го завъртя.

— Камъни! — викна тя и тласна заместника с неочаквана сила. Двамата изтичаха до най-близкия надгробен камък и със съвместни усилия успяха да го съборят.

— Благодаря ти, който и да си — поклони се Яжара пред осквернения гроб, докато Кендарик влачеше камъка към гробницата.

Джеймс и Солон подпираха масивната врата, която се бе издула навън под нечовешкия напън на Господаря на вампирите. Подпряха вратата с един камък, после с още един и едва тогава изглеждаше, че ще издържи на натиска отвътре.

— Нямам представа колко време спечелихме — рече Джеймс задъхано. — Но, Яжара, видях това чудовище да върви през твоя огън, без да му обръща внимание.

— Не зная какво да направя — отвърна тя.

— Дали да не опитаме с обикновен огън? — предложи Кендарик. — Можем да запалим клада и да направим факли от навити парцали.

— Съмнявам се, че ще има някакво въздействие — поклати глава магьосницата. — Дали пък Хилда не знае как трябва да постъпим?

— Вие двамата — рече брат Солон — тичайте при Хилда, а ние с Кендарик ще задържим вратата. — Сякаш за да подчертае думите му, отвътре се разнесе тежък удар и гробницата се разтърси до основи. — Побързайте! — подкани ги Солон. — Едва ли Господарят на вампирите ще успее да отмести вратите, но нищо чудно да ги разтроши на парчета.

Джеймс кимна, стисна Яжара за ръката и двамата се затичаха към Носа на вдовиците.