Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Че кой ти е казал да влизаш в този град? — запитал остро царят.
— След като си взема дрехата, прави с мен каквото щеш! — отвърнал пътникът.
Царят страшно се намръщил и викнал:
— Глупако, за да престанеш да бъдеш такъв кресльо, който ми препречва пътя, ще ти отнема душицата!
Той наредил да го хвърлят в затвора. Там момъкът започнал да ругае себе си, че си е разрешил гневът да надделее в душата му. А когато станало полунощ, се изправил и произнесъл следната молитва:
— О, Аллах! Ти си велик и справедлив! Виж ме на какви мъки съм подложен от този несправедлив цар! Моля те, спаси ме от ръката на тиранина, който дори не знае, че ми е баща, а и аз не искам да си спомням, че съм му бил син! Ти виждаш как са угнетени тук всички хора! Прати му тази нощ своята мъст, прати му мъки, защото твоята присъда е справедлива!
И докато се молел, в двореца избухнал пожар, огънят изгорил и царя, и всичко останало, дори и вратата на затвора. Спасили се само стражниците и техният затворник. Момъкът тръгнал на път и те тръгнали с него по неговия път. А градът на царя тиранин изгорял до последното дърво заради безпричинната му жестокост!…
— И ние, царю честити — завършил везирът, — си лягаме и ставаме с молитви за твое здраве и благодарим на Аллаха, че живееш с нас, доволни сме от справедливостта и доброто ти здраве! Бояхме се да не стане някой чужденец цар вместо тебе! Сега Аллах ни даде радост след появата на този благословен юнак! Молим Всевишния да го направи твой достоен и праведен заместник!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че петият везир пристъпил напред и заговорил:
— Убедихме се, че Аллах възнаграждава онзи, който му благодари и защитава вярата в него! Ти, царю честити, си справедлив и се отнасяш еднакво към поданиците си! Затова Аллах ощастливи дните ти, като те дари с това благословено момче! Така ние се изпълнихме с радост — а допреди месеци бяхме в плен на велика тревога и грижа, че си нямаш син! Мислехме, че това ще те накара да затвориш вратите на справедливостта си към нас! Бояхме се да не би Аллах да ти е отредил смърт и да няма кой да те замести! И с нас стана онова, което се случило на гарваните!
— А какво е станало с гарваните? — запитал царят.
И везирът заразказвал:
Приказка за гарваните и сокола
Посред някаква планина имало широка долина. Там течали потоци, растели плодоносни дървета, птици възхвалявали с песните си единния Аллах. Сред тях имало и ято гарвани. Техен вожд и съдия бил състрадателен и жалостив стар гарван и с него те живеели сигурно и спокойно. И тъй като той ги ръководел много добре, никоя от птиците не можела да го оцени по достойнство.
Но се случило така, че този вожд умрял — постигнало го онова, което е писано на всяка жива твар. Затъжили се птиците, но мъката им станала още по-голяма, когато станало ясно, че между тях няма достоен, който да заеме мястото му. Събрали се и се договорили, че онзи, който застане над тях, трябва да бъде и най-справедлив. Една дружина избрала един гарван и се развикала:
— Този най-много заслужава да ни бъде цар!
Друга дружина се противопоставила, не го искала. Разцепили се, скарали се, между тях избухнала голяма свада. Накрая все пак се договорили на сутринта да не тръгват да си търсят храна, а да изчакат утрото и да полетят заедно към някакво предварително определено място. Който изпревари, ще бъде вожд, ще бъде цар — така се уговорили.
Чул ги един сокол, който се въртял над тях. На сутринта той литнал с всички сили и бързо ги изпреварил. Тогава гарваните му викнали:
— Благодетелю, избираме те за наш господар! Ти ще водиш всичките ни дела!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на петия везир за гарваните и сокола:
Зарадвал се соколът на гарванското решение и рекъл:
— Ако е пожела Аллах, с мене вие ще срещнете много хаир!
Подчинили му се птиците. Всеки ден, когато той излитал, след него излитали и гарваните. Той се усамотявал с някой от тях, удрял го с клюн по главата, изпивал мозъка и очите му и хвърлял останалото. И продължил така, докато накрая гарваните усетили, че броят им е намалял, а живите са пред гибел. На съмване останалите живи гарвани избягали от сокола и ятото се разпръснало завинаги…